Бог да прости Александър Божков

понеделник, 24 август 2009 г.

Нека говори Радан:

Почивай в мир, Mr. Реформатор!


За да бъда коректен

сряда, 22 юли 2009 г.

В последните си текстове си позволих критики към бъдещата управляваща партия ГЕРБ и бъдещия премиер Бойко Борисов. От моя гледна точка – заслужени до последната буква. Но няма да е никак справедливо, ако отбелязвам само глупостите и провалите на герберите.

Днес е много по-хубав ден. Една много закъсняла справедливост все пак възтържествува. На една порция мръсници се налагат рестрикции. И всичко това е, разбира се, благодарение на моите представители в законодателната власт – депутатите от Синята коалиция. Не е изненадващо откъде идва инициативата, затова съм ги „пратил“ там и намирам за напълно излишно да отправям специални благодарствени хвалебствия към тях. Показал съм вече, че са заслужили доверието ми.

Но за днешната добра новина спомогнаха и тези, с които започнах този текст. Да, депутатите от ПГ на ГЕРБ показаха някаква воля и заслужиха добри думи от „отрицателите си“ като мен. Това обнадеждава. Вече написах, че първи ще поискам да си ходят, ако се усъмня в тях, но е добре да се знае, че и първи ще изръкопляскам в случаите, в които ме накарат да се усъмня, че са… истински демократи от десницата. И за да не седи това определение така „висящо във въздуха“, ще поясня какви стои зад него – спазване на предизборните обещания, взаимодействие със Синята коалиция и подкрепа на инициативи като тази, които не са залегнали във въпросните собствени предизборни обещания.

Дотук Синята коалиция и ГЕРБ показват чудесно взаимодействие в парламента. Значи могло.


Кой създаде РЗС?

вторник, 21 юли 2009 г.

Из изказване на Румен Овчаров на заседание на Градския съвет на БСП на 20 юли 2009 г.:


Инатите са тук

вторник, 21 юли 2009 г.

Иван Бедров е напълно прав, когато пише, че ГЕРБ легитимира Атака. По-лошото е, че Синята коалиция легитимира ГЕРБ. Сгазихме лука и това е факт. Или казано не на „уличния език“ на бъдещия премиер – постъпихме наивно в неизбежността на реалността. Заравянето на главите в пясъка е работа на щраусите и на глупавите хора. Хубаво (и очаквано) е, че такова нещо в нашите си редици няма. Има едни мисли, има и други – еднакво ценни за мен. Затова се припознавам с тези хора.

Налице са вече един куп поводи да се осъмним в искреността и успеха на модела „Борисов“. Г-н Борисов дори се е разпенявил, губи контрол и си противоречи сам – щял да хвърля мандати, защото се пазарели с него:

„Тогава пак няма да им стигнат, защото и ние, и „Атака“ няма да подкрепим такова правителство (на БСП и ДПС). Ще отидем на нови избори. С 300 хиляди ви гарантирам, че ще гласуват повече за мен на нови избори, защото хората виждат какъв пазарлък водят за постове“, каза Борисов.

Лидерът на ГЕРБ все пак заяви, че никой от Синята коалиция или РЗС не е говорил с него за постове, но все пак не той води преговорите.

mediapool.bg

Разбира се, тези изтъркани от споменаване 1 милион и 600 хиляди симпатизанти на въпросния модел „Борисов“ гарантирано вече са се увеличили. Това си е драма. Като всички останали драми в България, чиито решения са належащи, и това нас чака.

Инатите сме тук. Време за губене под формата на сръдни няма. Тези хора трябва да бъдат убедени, че има по-добро. И докато можем да мислим, ще търсим и начини. А междувременно ще „наглеждаме“ и това правителство, защото бързо се убедихме, че с глупостите на Тройната коалиция никак не се е приключило. Пак най-точно ще назоваваме проблемите, докато търсим решенията им. За да назоваваме и тях все така точно.


Ревност

понеделник, 20 юли 2009 г.

Циркът продължава. След като поне десет пъти твърдо обяви подкрепата си за правителството на ГЕРБ, Яне Консерватора (да ме извиняват всички консерватори) се отметна – нямало да подписва никакъв меморандум. Не за друго, ами „западноевропейските му партньори“ му забранили да подписва общ документ с Атака. Или въобще да има нещо общо с Атака. А онзи ден нямаше проблем?

Само че Яне ни демонстрира предварително ясни неща. След като отклони 4% от псевдонационалистическия, т. нар. „анти-ДПС вот“ (а всъщност чиста проба „вот на кретените“), с който от 2005 г. насам се ползваше  и разполагаше по усмотрение на кукловодите си само и единствено именно Атака, партия „Ред, законност и Държавна сигурност“ пренесе борбата на друго ниво. Очевидно този път „мачът“ е за любовта на сладострастния Бойко Борисов, а драмата на Яне Консерватора би трябвало да се състои в това, че желаният любовник не изрази никакви предпочитания към определен партньор – Волен, Яне, че даже и смятания за сигурен Иван Костов. Всички са еднаква „тръпка“ за него.

Яне се разграничава от Атака. И това е смешно, защото двамата с Волен Сидеров отдавна са разкрити от цяла разумна България като „един дол дренки“. Да не се забравя кой издигна кандидатурата на Волен за кметското кресло в София през 2003 г. Също толкова смешно е, че Яне го играе като ощипана госпожица, която не може да дели един мъж с друга госпожица. Сега се сети.


Съставяне на българското правителство ’09

събота, 18 юли 2009 г.

image


Tака реши народът

петък, 17 юли 2009 г.

boiko_borisovВече няколко дни Бойко Борисов се опитва. Опитва се да преустрои математическата наука. По ирония на съдбата или не, в стил, присъщ за неговия образ в обикалящите интернет популярни смешки с него, заимствани от вицовете за Чък Норис. Бойко Борисов не носи часовник – той решава колко е часът. Очевидно Бойко Борисов решава и кое число каква тежест има в математиката. За г-н Борисов 116 си е направо 121.

По-сложно става, когато обърнем числата в депутатски места. Депутатски места в един парламент, призован да оправя завещани от едно провалено управление (поредното епизод от драмата на българските „левичари“) „батаци“ и да бори една разрастваща се, повсеместна криза.

Загърбвайки предначертаната даже от другарите следизборна коалиция във формат ЕНП (или пък друга), Бойко Борисов използва като довод за защита на действията си т. нар. „народна воля“. Така бил решил народът – ГЕРБ да поеме  политическата отговорност и да управлява самостоятелно. Само че народът такова нещо не е решавал. Той реши едно единствено нещо – пожела да бие шута на едно провалено (умишлено, поради некадърност или поради двете заедно), безподобно мафиотизирано и безпардонно разхайтено правителство. А на мястото на това правителство да застане ново, съставено от водещата партия ГЕРБ и нейни партньори от досегашната опозиция.

Бойко Борисов, разбира се, е свободен да избира партньорите си според собствените си политически, морални и какъвто и да е друг вид разбирания. Но без партньор не може. И тук не става дума за отговорност пред задаващите се трудности, коректност или някакви компромиси, които формират една съвсем друга тема. Става дума за прости математически действия, защото на ПГ на ГЕРБ не достигат поне 5 депутатски места.  Така реши народът. Синята коалиция пък може да компенсира този чисто количествен недостиг, както и евентуалния качествен недостиг на експертиза в определени сфери, защото получи 15 депутатски места. Така реши народът.

Използвай разумно кредита си на доверие, Бойко. Не се знае колко време ще трае.


Той отговори и на мен

събота, 11 юли 2009 г.

http://www.otgovori.eu/index.php?a=328

Как да не се похваля, особено като се има предвид, че по време на отговора си Иван Костов спомена името ми на два пъти, което не съм срещал в другите видеа? Още повече, че трябва да оправдая и категоризирането ми в групата на сектантите-костунгери от страна на приятели и неприятели.

Аз пък благодаря за бързия Ви и изчерпателен отговор, г-н Костов.


Има нещо гнило в… България

петък, 24 април 2009 г.

Няма да вляза в ролята на съвременния Прометей, ако напиша, че има нещо сбъркано в българската действителност. В общи линии докато в пълната с все още „неизтекли“ в чужбина млади български умове Аула на Ректората най-успешният министър-председател в модерната история на България изнасяше чудесно издържана лекция за прехода, но по-важно – за възможностите, заплахите и предизвикателствата пред българската държава в геополитическото и геоикономическото й бъдеще, в заседателната зала на Министерски съвет провалът започна поредния си поход към връщането на Член 1-ви.

Ирония или чиста проба българска действителност? „Последната битка за България“, която някои лекомислено и незагрижено наричат „Парламентарни избори ’09“, ще покаже.


Реваншизъм!

четвъртък, 16 април 2009 г.

Има ли справедливост без реваншизъм? В България.

Списък на загиналите и ранените – тук. Вечна им памет.

nedelya-after