В последните си текстове си позволих критики към бъдещата управляваща партия ГЕРБ и бъдещия премиер Бойко Борисов. От моя гледна точка – заслужени до последната буква. Но няма да е никак справедливо, ако отбелязвам само глупостите и провалите на герберите.
Днес е много по-хубав ден. Една много закъсняла справедливост все пак възтържествува. На една порция мръсници се налагат рестрикции. И всичко това е, разбира се, благодарение на моите представители в законодателната власт – депутатите от Синята коалиция. Не е изненадващо откъде идва инициативата, затова съм ги „пратил“ там и намирам за напълно излишно да отправям специални благодарствени хвалебствия към тях. Показал съм вече, че са заслужили доверието ми.
Но за днешната добра новина спомогнаха и тези, с които започнах този текст. Да, депутатите от ПГ на ГЕРБ показаха някаква воля и заслужиха добри думи от „отрицателите си“ като мен. Това обнадеждава. Вече написах, че първи ще поискам да си ходят, ако се усъмня в тях, но е добре да се знае, че и първи ще изръкопляскам в случаите, в които ме накарат да се усъмня, че са… истински демократи от десницата. И за да не седи това определение така „висящо във въздуха“, ще поясня какви стои зад него – спазване на предизборните обещания, взаимодействие със Синята коалиция и подкрепа на инициативи като тази, които не са залегнали във въпросните собствени предизборни обещания.
Дотук Синята коалиция и ГЕРБ показват чудесно взаимодействие в парламента. Значи могло.