„Левски“ отпадна…

сряда, 12 март 2008 г.

„Левски“ отпадна на 1/4-финала от турнира за Купата на България, което вече официално значи, че трофей за „синята лавина“ тази година няма да има. Кризата след страхотния период 2005-2007 се оказа по-сериозна отколкото аз лично смятах и днес в Ловеч срещу местния мутренски отбор на терена се мотаеше един твърде слаб „Левски“.

Това е и най-лошото за мен. Ние, левскарите, никога не сме драматизирали излишно при загуба на мачове, точки, титли, купи и т.н., за разлика от безличния отбор от „Парка на свободата“, както повечето му „привърженици“, явно бленуващи по любимия си комунистически период, все още наричат Борисовата градина. И пак – ние, левскарите, закърмени със съвсем други ценности и идеали, изискваме от играчите на любимия отбор единствено красива и атрактивна игра, себераздаване, дух, честност, спортсменство и все неща от тоя род. А играта просто я нямаше, както го нямаше и себераздаването и при някои отделни футболисти. Това е тревожното.

В крайна сметка отборът на „Литекс“ си залужаваше победата. Левскарщината задължава да признаеш тогава, когато противникът те е надиграл.

Могат да се пишат обстойни анализи, но нямам желание, а и съм доста уморен от днес. Вадим си поуките и продължаваме напред.

Само „Левски“!

Advertisements

Паметник на несъстоятелността

събота, 8 март 2008 г.

Отдавна се каня да пиша по темата.

Разгледайте снимката. Нещо ви прави впечатление, нали? Нещо не е наред. Да, снимката не е наред, но въпросът не се изчерпва „само“ с това. Многото на брой абсурдни и елементарни грешки, присъстващи и в българския, и в английския текст върху табелата от снимката, са просто последствие от това, което наистина не е наред.

Не са наред хората, които „работят“ в държавните институции на Република България. По всичко личи, че шуробаджанащината и връзкарството са достигнали своя връх в последните години.

Всеки Божи ден сипем жилещи слова по адрес на една или друга институция, която не си е свършила работата за пореден път – признаваме си, нали така? Няма и от какво да се притесняваме, защото „държавна“ работа наистина не се върши. Просто няма как. Няма от кого. В българската държавна машина не се назначават кадърни кадри. Даже е по-точно да се каже, че се назначават откровено некадърни кадри. Кадри, които издържаме ние. При това ги издържаме нелошо, не могат да се оплачат.

Изискванията за постъпване на държавна работа не се изразяват в добро образование, природен интелект, добро възпитание, работливост, честност и куп други положителни качества, които един служител може да притежава. Важни са роднинските връзки, а в най-лошия случай – познанствата. Пък другото… Ами, кучета го яли.

Такъв извод може (и трябва) да си направи всеки, който мерне въпросната табела от снимката, гордо поставена пред главния вход на Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Изработена и поставена там от поредната държавна тиква („работеща“ в Министерството на труда и социалната политика в конкретния случай), тази табела се е превърнала в един своеобразен паметник на несъстоятелността на българските държавни институции. А този „паметник“ не е там от вчера или от днес, а от години. И щом за толкова време няма кой да се намеси и да поправи нещата, значи или на никой не му пука, или никой не е и забелязал нещо нередно. Не знам кой е по-лошият вариант.

П.П. Доброжелателни и благоразположени студенти любезно са се опитали да поправят някои от грешките. Надявам се, че това няма да ви попречи ясно да ги различите.