Има нещо гнило в… България

петък, 24 април 2009 г.

Няма да вляза в ролята на съвременния Прометей, ако напиша, че има нещо сбъркано в българската действителност. В общи линии докато в пълната с все още „неизтекли“ в чужбина млади български умове Аула на Ректората най-успешният министър-председател в модерната история на България изнасяше чудесно издържана лекция за прехода, но по-важно – за възможностите, заплахите и предизвикателствата пред българската държава в геополитическото и геоикономическото й бъдеще, в заседателната зала на Министерски съвет провалът започна поредния си поход към връщането на Член 1-ви.

Ирония или чиста проба българска действителност? „Последната битка за България“, която някои лекомислено и незагрижено наричат „Парламентарни избори ’09“, ще покаже.

Реклами

Реваншизъм!

четвъртък, 16 април 2009 г.

Има ли справедливост без реваншизъм? В България.

Списък на загиналите и ранените – тук. Вечна им памет.

nedelya-after


Недопустимо!

сряда, 14 януари 2009 г.

Това ли са „футболните хулигани“? Тези ли деца, жени и възрастни хора, пищящи от болка и страх, докато биват свирепо налагани с палки и щитове, са „лумпените“, които милицията на червената партия погна? Или всъщност истинските 20-30 платени лумпена около Боян Расате, които бяха основното оръдие на „другарите“ в активното мероприятие, целящо да дискредитира и унищожи протеста още в първия му ден, същата тази милиция съвсем невинно „пропусна“ да издърпа и прибере, така че мирният протест да продължи по начина, по който беше предварително запланувано.

„Другарите“ за пореден път наредиха бесен побой над обикновени български граждани, излезли на улицата да изразят недоволството и несъгласието си единствено и само по мирен начин. Направиха го по стар техен си тертип, като по „Наръчник на болшевика“, без да им мигне окото.

Но искам да ви уверя, „другари“, че нищо не постигнахте! Просто ни дадохте още един (кървав) повод да продължим протеста си! Утре, 15.01.2009 г., в 11:00 ч. пак ще бъдем на пл. „Народно събрание“, за да ви изкрещим в лицата: „Оставка на червените боклуци!“