Инатите са тук

вторник, 21 юли 2009 г.

Иван Бедров е напълно прав, когато пише, че ГЕРБ легитимира Атака. По-лошото е, че Синята коалиция легитимира ГЕРБ. Сгазихме лука и това е факт. Или казано не на „уличния език“ на бъдещия премиер – постъпихме наивно в неизбежността на реалността. Заравянето на главите в пясъка е работа на щраусите и на глупавите хора. Хубаво (и очаквано) е, че такова нещо в нашите си редици няма. Има едни мисли, има и други – еднакво ценни за мен. Затова се припознавам с тези хора.

Налице са вече един куп поводи да се осъмним в искреността и успеха на модела „Борисов“. Г-н Борисов дори се е разпенявил, губи контрол и си противоречи сам – щял да хвърля мандати, защото се пазарели с него:

„Тогава пак няма да им стигнат, защото и ние, и „Атака“ няма да подкрепим такова правителство (на БСП и ДПС). Ще отидем на нови избори. С 300 хиляди ви гарантирам, че ще гласуват повече за мен на нови избори, защото хората виждат какъв пазарлък водят за постове“, каза Борисов.

Лидерът на ГЕРБ все пак заяви, че никой от Синята коалиция или РЗС не е говорил с него за постове, но все пак не той води преговорите.

mediapool.bg

Разбира се, тези изтъркани от споменаване 1 милион и 600 хиляди симпатизанти на въпросния модел „Борисов“ гарантирано вече са се увеличили. Това си е драма. Като всички останали драми в България, чиито решения са належащи, и това нас чака.

Инатите сме тук. Време за губене под формата на сръдни няма. Тези хора трябва да бъдат убедени, че има по-добро. И докато можем да мислим, ще търсим и начини. А междувременно ще „наглеждаме“ и това правителство, защото бързо се убедихме, че с глупостите на Тройната коалиция никак не се е приключило. Пак най-точно ще назоваваме проблемите, докато търсим решенията им. За да назоваваме и тях все така точно.


Ревност

понеделник, 20 юли 2009 г.

Циркът продължава. След като поне десет пъти твърдо обяви подкрепата си за правителството на ГЕРБ, Яне Консерватора (да ме извиняват всички консерватори) се отметна – нямало да подписва никакъв меморандум. Не за друго, ами „западноевропейските му партньори“ му забранили да подписва общ документ с Атака. Или въобще да има нещо общо с Атака. А онзи ден нямаше проблем?

Само че Яне ни демонстрира предварително ясни неща. След като отклони 4% от псевдонационалистическия, т. нар. „анти-ДПС вот“ (а всъщност чиста проба „вот на кретените“), с който от 2005 г. насам се ползваше  и разполагаше по усмотрение на кукловодите си само и единствено именно Атака, партия „Ред, законност и Държавна сигурност“ пренесе борбата на друго ниво. Очевидно този път „мачът“ е за любовта на сладострастния Бойко Борисов, а драмата на Яне Консерватора би трябвало да се състои в това, че желаният любовник не изрази никакви предпочитания към определен партньор – Волен, Яне, че даже и смятания за сигурен Иван Костов. Всички са еднаква „тръпка“ за него.

Яне се разграничава от Атака. И това е смешно, защото двамата с Волен Сидеров отдавна са разкрити от цяла разумна България като „един дол дренки“. Да не се забравя кой издигна кандидатурата на Волен за кметското кресло в София през 2003 г. Също толкова смешно е, че Яне го играе като ощипана госпожица, която не може да дели един мъж с друга госпожица. Сега се сети.