Добри пожелания или реалност?

вторник, 20 ноември 2007 г.

sofia_2014.jpgВ последно време в България се нагледахме и наслушахме на „проекти“, които си бяха, а някои и все още са си, чисти мечти и авторите им най-добре го знаят, но парите и рекламата, които падат от такова едно занимание, явно ги боцкат да занимават лековерната българска общественост с „идеите“ си. А пък народът „се връзва“ на кьорфишеците я за организиране на зимни олимпийски игри в София, я за издигането на многофункционална спортна зала с капацитет от 10 000, 15 000, 50 000 и т.н. души на мястото на ледена пързалка „Юнак“, я за построяване на нов, модерен стадион „Раковски“ с голяма спортна зала и подземен паркинг от страна на ФК „Левски“, подпомогнат от чужди инвестиции.

В случая с олимпиадата се стигна дори до спорове коя планина била по-подходяща – Витоша или Пирин, къде пистите били по-хубави – до София или до Банско. Много хубаво, ние сметките започнахме да си ги редим, но кръчмарят (Международният олимпийски комитет) май-май не му се харесахме като „клиент“ (колко изненадващо, а?), отряза ни рано-рано и не ни допусна дори до финала на изборния процес, въпреки че преди това (привидно) ни вдъхваше вяра и ни даваше напразни надежди с единстваната цел да демонстрира някаква демократичност при подбора на домакинстващи градове и, разбира се, да прибере немалките суми по заявката на българската кандидатура. А от МОК съвсем ясно виждаха и много добре знаеха, че за България е невъзможно да организира едно такова огромно събитие, вероятно несравнимо по размерите си с нищо друго на света. Колкото и да се напъва, България не може да набави достатъчно средства (нашата кандидатура „обещаваше“ бюджет от по-малко от 2 млрд. евро; за сравнение, спечелилият руски град Сочи „заделя“ 20 млрд. евро), а като добавим и липсата на каквато и да е държавна политика за спорта (например данъчни облекчения за компаниите спонсори) положението става твърде тъжно. А още не сме стигнали до инфраструктура, организация и т.н. Какви са българските пътища? Как изглежда летището ни? Ами хотелите ни? Колко на брой от тях всъщност „стават“. Щели сме да ги оправим/направим тези неща във времето до 2014 г., както гърците го направили с тяхната лятна олимпиада в Атина през 2004 г. Каква Гърция ви е подгонила, сънародници мои? Нали и те едва се справиха в поставените срокове и постоянно бяха мъмрени от МОК, въпреки че са в ЕС от 30 години, а ние по време на кандидатстването още не бяхме (сега сме, но не го заслужаваме).

Излишно е да говорим за предните две неуспешни кандидатури на България през 1985 г. за игрите през 1992 г. и през 1987 г. за игрите 7 години по-късно. Става дума за едно отминало (за щастие) време, за една съвсем друга политическа система, чиято единствена хубава страна бе (била) подкрепата на спорта и изкуството. Но с користна цел, разбира се. Та нали спортните успехи и купи трябва да служат като „витрина пред света на процъфтяващия комунистически строй“.

Проектите за зала на мястото на ледена пързалка „Юнак“ и стадион „Раковски“ засега са си само на думи. Нищо ново под слънцето. Не искам да се спирам над конкретно тези терзания на българския спорт.

140px-uefa.pngНещо друго ме впечатли тези дни. Президентът на БФС Борислав Михайлов обявил в интервю пред медиите, че с румънския му колега наистина коментирали и замисляли обща кандидатура на двете страни за… домакинство на ЕВРО 2020. „Браво, Боби, браво, Боби!“, крещеше Борето Касабов пред микрофона, докато въпросният Боби спасяваше дузпите на мексиканците на 1/8-финала на Световното в САЩ, оказал се една от крачките към българският футболен връх. Същата реплика ми се прииска и на мен да извикам, когато прочетох интервюто. Много добре звучи, но да видим дали ще прибавим и това към графата „кьорфишеци“, където вече „блестят“ по-горе изложените примери. Или този път ще се окаже, че говорим за реални неща, а не просто добри пожелания.

На всички ни се иска да се случи нещо такова. Тук мога да включа и личното си мнение – това вече е по-изпълнимо. Първо, периодът до 2020 е доста по-дълъг, отколкото предполагаемият до олимпийските игри през 2014 г. Второ, времето за подготовка се увеличава, докато нещата, които трябва да свършим за този период, намаляват. Имаме нужда от 4 стадиона (4 у нас и 4 в Румъния – румънците да си ги мислят техните) за провеждането на официалните двубои. Аз виждам нещата така: един стадион в София – нова реконструкция на националния стадион „Васил Левски“ е задължителна и програма минимум, а събарянето му и му изграждането на един чисто нов, модерен, със съвременна архитектура „Васил Левски“ е пожелателно; един стадион в Пловдив – стадион „Пловдив“ или бившият „9-ти септември“ е един от малкото стадиони в България на 2 етажа, запуснат от много години, но един основен ремонт би го направил неузнаваем, както ни говори световният опит; един стадион в Бургас – край морето ще настане фурор преди футболен двубой, рай за гостите ни и всъщност фенове на двата отбора, които биха се изправили един срещу друг на стадион „Нафтекс“, който се смята за най-добрия и луксозен български стадион, но подлежи на освежаване и увеличаване на капацитета, разбира се; един стадион в… тук вече се затруднявам. Дали не свършиха вече готовите подходящи стадиони? От Варна обаче ни идват на помощ, защото там всъщност вече пуснаха в ход проекта за нов стадион на мястото на „Юрий Гагарин“. Очаква се да е готов към средата на 2009 г. Варна също печели предимство заради морето и един такъв избор не би бил необоснован.

Друг вариант за последния стадион, който ни „липсва“ от четворката, ми се струва, че е евентуалното строителство на нов стадион в някой град от Северна България, като моите симпатии клонят към Плевен и Враца. Но тук вече надделяват моите субективизъм и мечтателност. Дори всъщност това не е толкова важно.

Много по-важно е това, което „върти“ целия свят. Откъде нашата мила България ще набави тези парични средства? Защото освен стадионите, трябва да си оправим и летищата, пътищата, хотелите, дори телекомуникациите, които са толкова важни за медийното отразяване на такова едно световно събитие (целият свят гледа европейските първенства по футбол). И ще кажете: „Да! Но същото беше положението и с олимпийските игри, защо сега да можем да си оправим инфраструктурата, а за тях да не сме могли?“. Ами, много просто. Тук говорим за не толкова мащабно събитие, за посрещането на определено по-малък брой гости, които ще изискват по-малък брой хотели, ако щете. Освен това имаме и съорганизатор, който поема половината задачи, които и без това са много по-малко, както по-нагоре споменах.

И да се върнем на набавянето. Топлата вода вече е открита. Навсякъде по света го правят чрез спонсори. УЕФА си има спонсори и партньори, които в един и същи състав през 4 години (а някои компании, които са партньори и с ФИФА и съответно спонсорират и световните първенства, и през 2 години) изливат огромни средства за реклама. Става дума за огромни световни фирми като „Кока-Кола“, „Самсунг“, „Хайнекен“,… „Макдоналдс“ и т.н.

Държавната машина също има своята роля. Тя трябва плътно да застане зад идеята, с което да засвидетелства сериозността и загрижеността на цяла България и така да направи по-възможен евентуалния избор на нашата обща българо-румънска кандидатура. Знам, че на една такава шайка мошеници, некадърници, чисти комунисти, ченгета, родоотстъпници и какви ли не още или по-накратко – настоящето българско правителство, би им било трудно да подкрепят нещо, което е от чисто наш, общонационален интерес, но явно, че дори един откровен песимист като мен все още намира сили да се надява за нещо добро. Най-доброто в случая с правителството е… неговият мандат да е свършил до времето, в което УЕФА ще избира домакинът/домакините на ЕВРО 2020.

Мисля, че всички осъзнаваме от какво значение би билоедно ЕВРО 2020 в България. Инвестиции, които ще получат своята възвръщаемост, а най-вероятно, ако не сме най-забутаните хора на света, ще донесат и печалба. А с инвестираните средства ще изградим неща, които ще ни служат и след края на първенството. Има ли смисъл въобще да обсъждане какви размери ще добие рекламата на България пред целия свят. А това е реклама, която набавя още чужди инвестиции, ако щете от туризъм дори (не, че сега са ни малко туристите и сега). А как ще се отразят свежите парични постъпления върху българската икономика – да пресмятат, дават оценки и вадят заключения тези, които разбират от това. Аз нямам претенции да съм от тях… все още.

Advertisements