Той отговори и на мен

събота, 11 юли 2009 г.

http://www.otgovori.eu/index.php?a=328

Как да не се похваля, особено като се има предвид, че по време на отговора си Иван Костов спомена името ми на два пъти, което не съм срещал в другите видеа? Още повече, че трябва да оправдая и категоризирането ми в групата на сектантите-костунгери от страна на приятели и неприятели.

Аз пък благодаря за бързия Ви и изчерпателен отговор, г-н Костов.


Има нещо гнило в… България

петък, 24 април 2009 г.

Няма да вляза в ролята на съвременния Прометей, ако напиша, че има нещо сбъркано в българската действителност. В общи линии докато в пълната с все още „неизтекли“ в чужбина млади български умове Аула на Ректората най-успешният министър-председател в модерната история на България изнасяше чудесно издържана лекция за прехода, но по-важно – за възможностите, заплахите и предизвикателствата пред българската държава в геополитическото и геоикономическото й бъдеще, в заседателната зала на Министерски съвет провалът започна поредния си поход към връщането на Член 1-ви.

Ирония или чиста проба българска действителност? „Последната битка за България“, която някои лекомислено и незагрижено наричат „Парламентарни избори ’09“, ще покаже.


Реваншизъм!

четвъртък, 16 април 2009 г.

Има ли справедливост без реваншизъм? В България.

Списък на загиналите и ранените – тук. Вечна им памет.

nedelya-after


Интернет партизанлък

сряда, 28 януари 2009 г.

И ний можем да сме шумкари. За какво става дума?

Правата и обратната връзки са задължителни за успеха в едни взаимоотношения, особено когато опираме до ползотворното управление на една държава – цел на управляващи и граждани. Споделете мнението си на българските държавни институции по текущите наболели въпроси или по-конкретно – по темата за техния провал.

Изпратете тази снимка:

http://img187.imageshack.us/img187/7256/bigfinalpz1.jpg
http://img105.imageshack.us/img105/7743/bigfinalep2.jpg
http://img84.imageshack.us/img84/3984/bigfinalpk6.jpg

На следните адреси:

infocenter@parliament.bg – Парламент
press@president.bg – Президент
GIS@government.bg – Министерски съвет
press@mdaar.government.bg – Министерство на администрацията
secretary.nv@mdaar.government.bg – министър Николай Василев
e-docs@mee.government.bg – Министерство на икономиката и енергетиката
consular@mfa.government.bg, iprd@mfa.government.bg – Министерство на външните работи
press@mh.government.bg– Министерство на здравеопазването
office@mvr.bg – Министерство на вътрешните работи
minister@mh.government.bg – Министерство на здравеопазването
minister@mzh.government.bg – Министерство на земеделието
galus@mb.bia-bg.com – Министерство на земеделието
press@mc.government.bg – Министерство на културата
press_mon@mon.bg – Министерство на образованието
vivanova@moew.government.bg – Министерство на околната среда и водите
presscntr@mod.bg – Министерство на отбраната
pr@justice.government.bg – Министерство на правосъдието
press@mrrb.government.bg – Министерство на регионалното развитие и благоустройството
bma@marad.bg, iaja@mt.government.bg, appd@appd-bg.org, avto_a@rtat.government.bg, caa@caa.bg – Министерство на транспорта
mlsp@mlsp.government.bg – Министерство на труда и социалната политика
feedback@minfin.bg – Министерство на финасите
press@mes.government.bg – Министерство на бедствията


Тотален провал!

вторник, 27 януари 2009 г.

Във връзка с тоталния провал и на това правителство на българските комунисти, на 28.01.2009 г. в 15:00 ч. бъди в района на пл. „Народно събрание“!

Оставка!


Грешка беше…

четвъртък, 22 януари 2009 г.

Грешка беше да си замълча, оставяйки свои лични възгледи „да паднат като свидни жертви“ в името на илюзорното и тривиално „всеобщо благо“, по отношение на следните два крайъгълни камъка за течащия в момента Национален граждански протест:

  1. Протест срещу управляващите или протест срещу цялата политическа класа (това второто не е ли де факто протест срещу цялата демократична система?) е това, което правим? Защо подкрепих този протест, залагайки дори името си, след като най-малко две парламентарно представени опозиционни партии – ДСБ и СДС, се ползват с доверието ми (макар и доста относително по отношение на СДС)? Аз искам „да ударя метлата“ на управляващата коалиция „Орел, рак и щука“ и да поверя властта в ръцете на реформaторското малцинство – така, както смятам за правилно, но премълчах. А то дори (очаквано) не си струваше, след като отблъснатите бяха повече от привлечените…
  2. Какво цели този протест – постигане на дребнави съсловни целички или цялостна промяна на плачевното статукво? Уж второто… А някой вярва ли си, че управляващото мнозинство е склонно и способно да промени системата,  инициирайки и конструирайки промени в изборния закон например? Те ли ще са тези, които ще въведат смесената избирателна система (Mixed Member Proportional Representation) и ще прочистят избирателните списъци от т. нар. „мъртви души“, след като именно техни довереници се възползват най-умело от пукнатините в сегашния изборен закон? Не водят ли тези размисли до заключението за издигане на едно единствено  (справедливо, като се има предвид всичко останало, случващо се в българската държава – все неща, за които не ми се и пише вече) искане – оставка на правителството Станишев? Или казано с други думи – оставка на червените боклуци!

Неопитността не може да служи като извинение – такова и не търся по начало.

Но някои грешки могат да се поправят. В този дух вчера бяха проведени разговори с ДСБ и СДС, които се включват в протеста другата седмица. Този път, вярвам, не като „обикновени граждани“ – поредното недообмислено клише.

28.01.2009 г., 15:00 ч., пл. „Народно събрание“ – ела и ти!


Недопустимо!

сряда, 14 януари 2009 г.

Това ли са „футболните хулигани“? Тези ли деца, жени и възрастни хора, пищящи от болка и страх, докато биват свирепо налагани с палки и щитове, са „лумпените“, които милицията на червената партия погна? Или всъщност истинските 20-30 платени лумпена около Боян Расате, които бяха основното оръдие на „другарите“ в активното мероприятие, целящо да дискредитира и унищожи протеста още в първия му ден, същата тази милиция съвсем невинно „пропусна“ да издърпа и прибере, така че мирният протест да продължи по начина, по който беше предварително запланувано.

„Другарите“ за пореден път наредиха бесен побой над обикновени български граждани, излезли на улицата да изразят недоволството и несъгласието си единствено и само по мирен начин. Направиха го по стар техен си тертип, като по „Наръчник на болшевика“, без да им мигне окото.

Но искам да ви уверя, „другари“, че нищо не постигнахте! Просто ни дадохте още един (кървав) повод да продължим протеста си! Утре, 15.01.2009 г., в 11:00 ч. пак ще бъдем на пл. „Народно събрание“, за да ви изкрещим в лицата: „Оставка на червените боклуци!“