Паметник на несъстоятелността

събота, 8 март 2008 г.

Отдавна се каня да пиша по темата.

Разгледайте снимката. Нещо ви прави впечатление, нали? Нещо не е наред. Да, снимката не е наред, но въпросът не се изчерпва „само“ с това. Многото на брой абсурдни и елементарни грешки, присъстващи и в българския, и в английския текст върху табелата от снимката, са просто последствие от това, което наистина не е наред.

Не са наред хората, които „работят“ в държавните институции на Република България. По всичко личи, че шуробаджанащината и връзкарството са достигнали своя връх в последните години.

Всеки Божи ден сипем жилещи слова по адрес на една или друга институция, която не си е свършила работата за пореден път – признаваме си, нали така? Няма и от какво да се притесняваме, защото „държавна“ работа наистина не се върши. Просто няма как. Няма от кого. В българската държавна машина не се назначават кадърни кадри. Даже е по-точно да се каже, че се назначават откровено некадърни кадри. Кадри, които издържаме ние. При това ги издържаме нелошо, не могат да се оплачат.

Изискванията за постъпване на държавна работа не се изразяват в добро образование, природен интелект, добро възпитание, работливост, честност и куп други положителни качества, които един служител може да притежава. Важни са роднинските връзки, а в най-лошия случай – познанствата. Пък другото… Ами, кучета го яли.

Такъв извод може (и трябва) да си направи всеки, който мерне въпросната табела от снимката, гордо поставена пред главния вход на Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Изработена и поставена там от поредната държавна тиква („работеща“ в Министерството на труда и социалната политика в конкретния случай), тази табела се е превърнала в един своеобразен паметник на несъстоятелността на българските държавни институции. А този „паметник“ не е там от вчера или от днес, а от години. И щом за толкова време няма кой да се намеси и да поправи нещата, значи или на никой не му пука, или никой не е и забелязал нещо нередно. Не знам кой е по-лошият вариант.

П.П. Доброжелателни и благоразположени студенти любезно са се опитали да поправят някои от грешките. Надявам се, че това няма да ви попречи ясно да ги различите.


Божественият от „Позитано“

вторник, 29 януари 2008 г.

Онзи ден, явно вдъхновен от своя наставник Путин, нашият си президент Гоце (срамът от това, че лицето Георги Седефчов Първанов е български президент, е общ, а не само за тези, които са го избрали) си организира „среща с народа“, на която обаче присъстваха само хора от щаба му и журналистическите му подлоги. Много стилно, нали?

Изписаха се много неща и то предимно в блогосферата, разбира се. В много блогове, а трябва да призная – и в няколко печатни издания, „отчетът“ на агент Гоце беше „направен на пух и прах“, така че е излишно и аз да повтарям вече написаните неща.

На място бяха сложени и въпросните платени журналисти, които присъстваха на „огромното“ събитие, а на другия ден ни заляха с възхваляващи дитирамби по темата. Така ме подсетиха за една страхотна статия от вестник „Стършел“, пубикувана в рубриката му “press просото”. Предлагам я на вниманието ви:

Божественият от „Позитано”

„Той не води война за миналото, но се хвърля в битки за историческата истина… Той е целенасочен, последователен и благоразумен. Не взема емоционални решения. Не рискува… Той е дипломатичен и коректен и умее да превръща довчерашните си врагове в съюзници”.

За кой велик български владетел мислите, че се отнасят горните редове? За цар Иван Асен II? Бъркате! Става дума за Георги Първанов. Миналата седмица press-ата отбеляза по невиждан в последните двайсет години начин 50-годишнината му. Дори Тодор Правешки накрая свиваше уши, уплашен от перестройката, и не смееше да оставя блюдолизците си да го хвалят така! Цитатът, който току-що прочетохте, е от един панегирик на Велислава Дърева, поместен в „24 ЧАСА” и озаглавен „ПРЕЗИДЕНТЪТ”! За да не остане по-назад, „ТРУД” пусна обширно интервю с юбиляра, взето от Валерия Велева: „Кризата от 1997-а? Днес за нищо на света не бих я допуснал”. В него президентът държи да сподели с читателите баналности от рода на: „Бих поискал прошка от майка си и съпругата си.”, „Ако все пак приемем, че съм успял, то е плод на съчетание от моя работохолизъм, известна доза шанс и солидна политическа и обществена подкрепа.”, „Аз съм човек, който помни всичко, но не съм злопаметен” и други подобни. Коафьорите, измислили зализаната прическа на държавния ни ръководител, са го научили, че на народа трябва да се говорят общи приказки като тази: „… добронамерената критика помага за оздравяването на управлението”. Да, освен това водата е мокра, слънцето изгрява от изток и цветята миришат! Мъдрости непреходни!

„24 ЧАСА” възкликна на другия ден: „50 ГОДИНИ: НИКАК НЕ Е ЗЛЕ, Г-Н ПРЕЗИДЕНТ!” и отдели две страници, които по-патриотичните читатели могат да закачат над готварските си печки. Снимки, снимки. Първанов – новобранец, Първанов на о. Ливингстън, Първанов пали огън на хълма Трапезица във Велико Търново, рита мачле, общува с крале и президенти на велики сили и прочие. Липсват: спасява удавник, лети в космоса, получава Нобеловата награда за медицина. Ама и това ще дойде, ще видите! След епохалното си интервю Валерия Велева от „ТРУД” естествено е поканена в резиденция Бояна, където: „СЪС 100 КАБАГАЙДИ ПЪРВАНОВ ПОСРЕЩА 400 ГОСТИ”. Първото впечатление, което развълнуваната журналистка иска да сподели, е: „Атмосферата на празника може да бъде пресъздадена с две думи: мярка и стил.” Има и малко светска хроника в стил Евгени Минчев: „Георги и Зорка Първанови приемаха с лъчезарие гостите си”, „Добромир Гущеров събираше завист с елегантната си фигура”, всички от тройната коалиция „оставиха на входа на резиденцията угриженото си настроение”, генщабът „се смесил с писателите, а наоколо се мотаели „шармантната Ивана”, „марковият модерен ляв Стоичков” и къде без него – Вежди Рашидов. На фона на подобна компания какво да каже Станишев освен напудрена баналност: „Георги направи чудо за последните 17 години”, а рожденикът по армейски скромно му отговорил: „Готов съм вярно да служа на родината”. Ха така, добре се получи! Нищо, че всички знаем какво е това чудо, направено от Първанов, защото живеем насред него, оцапани до ушите! Нищо, юбиляр е другарят, нека се радва! Велева се захласва: „Малко по-късно над гостите плиснаха своята „Вода” омайниците Стунджи и Елица, за да направят празника на президента наистина човешки”. Нещо ви липсва? Поздрави от трудови колективи? Трудовите колективи вече присъстват като бизнесмени – Георги Христов, Валентин Златев, Красимир Дачев и неизбежният Тошо Тошев. Дърева обаче удря всинца в земята, като в „24 ЧАСА” поднася на любимия Георги притча, от която се разбира, че самият Бог го носи на ръцете си!

А „НОЩЕН ТРУД” обявява началото на традиционния си конкурс „Дупе 2007” и съобщава: „Големите награди ви очакват”!

Това е положението!

Хайде, бъдете весели и умни чак до другия петък!

Press-ял: ДЯДО ГУТЕНБЕРГ

За писма и мнения: poduene@abv.bg


Да правиш простотии със стил и финес

петък, 23 ноември 2007 г.

Французите се водят за много елегантни и фини, Париж е „Градът на любовта и модата“, френският език е благозвучен и поетичен. Но не знаех, че френските зевзеци са стилни дори тогава, когато вършат идиотщини на публични места.

Похилете се на воля с крайно забавния индивид Реми Геяр. На мен лично ми е много трудно да посоча кое е най-смешното клипче от всички във сайта. Все пак ви препоръчвам това: