Той отговори и на мен

събота, 11 юли 2009 г.

http://www.otgovori.eu/index.php?a=328

Как да не се похваля, особено като се има предвид, че по време на отговора си Иван Костов спомена името ми на два пъти, което не съм срещал в другите видеа? Още повече, че трябва да оправдая и категоризирането ми в групата на сектантите-костунгери от страна на приятели и неприятели.

Аз пък благодаря за бързия Ви и изчерпателен отговор, г-н Костов.


На бунт!

вторник, 16 декември 2008 г.

Блогът на един човек, когото много уважавам и харесвам, макар да го познавам само косвено – чрез статиите му, посреща читателите си с емблематичния цитат на Едмънд Бърк: „Единственото, от което има нужда злото, за да тържествува, е добрите хора да не правят нищо.“

Дали не настана време добрите хора в тая страна ПАК да се размърдат? Какво имам предвид – аз се смятам за добър човек, а вярвам и в добротата на моите връстници и колеги. И ако нещо положително се е случвало в историята и битието на същата тази страна, не мисля, че би било грешно да се твърди, че то е било неизменно свързано с младите хора, със студентите, и техния отприщен гняв срещу тираните (които са винаги едни и същи!). Това е и светновноисторическа аксиома, не откривам студената бира.

Затова ми се ще скромно и смирено да призова всеки буден български гражданин, без значение от възраст, пол и занятие, да се присъедини към нашия протест! Протест не просто срещу червените олигарси, мутрите, престъпността, корупцията,  Гоце, Дмитриевич Станишев, Доган, Р. Овч., Пикаещия във фонтани, агентите на ДС в обществено-политическия живот и т.н., а СРЕЩУ СТАТУКВОТО – статукво, чиито несгоди и унижения ние, добрите хора, преглъщаме всеки ден.

На бунт срещу злото!

Нови студентски протести в петък

В петък от 11 ч. от зала Христо Ботев в Студентския град ще тръгне протестно шествие до пл. Народно събрание, където ще се проведе митинг.

В съобщение до медиите студентите заявяват, че на всички е омръзнало проблемите в държавата да се неглижират и да се говори под сурдинка. Властимащите да не поемат отговорност за трагедиите, случващи се в обществото. Младите нямат никакъв шанс за успех в тази уродлива, корумпирана и връзкарска обществена система. Поради отказа от диалог на отговорните институции с представители на българските студенти, ние пристъпваме към тези действия с ясната идея, че желаем проблемите на студентите да бъдат решени, се казва в съобщението.

Източник: БНР


Паметник на несъстоятелността

събота, 8 март 2008 г.

Отдавна се каня да пиша по темата.

Разгледайте снимката. Нещо ви прави впечатление, нали? Нещо не е наред. Да, снимката не е наред, но въпросът не се изчерпва „само“ с това. Многото на брой абсурдни и елементарни грешки, присъстващи и в българския, и в английския текст върху табелата от снимката, са просто последствие от това, което наистина не е наред.

Не са наред хората, които „работят“ в държавните институции на Република България. По всичко личи, че шуробаджанащината и връзкарството са достигнали своя връх в последните години.

Всеки Божи ден сипем жилещи слова по адрес на една или друга институция, която не си е свършила работата за пореден път – признаваме си, нали така? Няма и от какво да се притесняваме, защото „държавна“ работа наистина не се върши. Просто няма как. Няма от кого. В българската държавна машина не се назначават кадърни кадри. Даже е по-точно да се каже, че се назначават откровено некадърни кадри. Кадри, които издържаме ние. При това ги издържаме нелошо, не могат да се оплачат.

Изискванията за постъпване на държавна работа не се изразяват в добро образование, природен интелект, добро възпитание, работливост, честност и куп други положителни качества, които един служител може да притежава. Важни са роднинските връзки, а в най-лошия случай – познанствата. Пък другото… Ами, кучета го яли.

Такъв извод може (и трябва) да си направи всеки, който мерне въпросната табела от снимката, гордо поставена пред главния вход на Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Изработена и поставена там от поредната държавна тиква („работеща“ в Министерството на труда и социалната политика в конкретния случай), тази табела се е превърнала в един своеобразен паметник на несъстоятелността на българските държавни институции. А този „паметник“ не е там от вчера или от днес, а от години. И щом за толкова време няма кой да се намеси и да поправи нещата, значи или на никой не му пука, или никой не е и забелязал нещо нередно. Не знам кой е по-лошият вариант.

П.П. Доброжелателни и благоразположени студенти любезно са се опитали да поправят някои от грешките. Надявам се, че това няма да ви попречи ясно да ги различите.


Амбиция във възпитанието и образованието

четвъртък, 29 ноември 2007 г.

Какво е нужно на България, за да започне да отлепя от дъното или, да се изразя по-оптимистично, да увеличи темповете и скоростта на растеж и развитие и вместо да гоним (както винаги) Русия, копирайки олигархичния й строеж и нереформираната й система, да я подкараме работата към догонване на стандарта (във финансовия му аспект, но не и като навици и неща от тоя вид) на живот в уредените страни от ЕС? Разбира се, нужно е да се отървем от правителството на Сергей Дмитриевич Станишев, Гоце и цялата банда немуподобни „ушета“. Но това е по презумция, всеки адекватен човек го знае.

Всеки адекватен човек знае обаче, че България жизнено се нуждае от изтелигентни и разумни нови поколения. Подрастващите са тези, които могат и трябва да забутат бързо страната ни по релсите. Предните поколения нямат шанс поради комунистическата си обремененост, а моето поколение – поради посткомунистическата си обременост от прехода. Поне така изглежда. Много се дразня, когато трябва да се обсъждат интелекта, интересите и вижданията за живота на болшинството от моите връстници и затова предпочитам да не говоря/пиша много по тази (безкрайна) тема.

А българските управляващи съвсем естествено нямат намерение да променят нищо в тази насока. На тях стадото им върши чудесна работа като си гласува за тях (или просто се въздържа от гласуване, което е същото като да гласуваш за БСП, ДПС, Атака, ГЕРБ или разпадащото се НДСВ ), въпреки вредите, които нанасят на българската държава. Образовани и самостоятелно мислещи български граждани на тях не са им нужни и реформи в образователната система почти не се правят, а ако се правят, са безмислени и съответно безсмислени.

Затова аз лично много се радвам на всеки признак на пробуждане, на някаква амбиция за работа, проявена от възпитатели и учители – хората, които имат основна роля в оформянето и образовеното на бъдещите поколения българи. Конкретния пример, който ме впечатли, беше иновативността на учителите Катя Капанова и Ирена Калчева, ръководещи група „Делфин“ от софийската ОДЗ № 30 „Радецки“. Та тази група се е сдобила със… свой собствен блог, чрез който учителите и родителите да комуникират и взаимодействат. Напук на обидно ниското заплащане, напук на лошите условия тези хора проявяват някакъв по-особен интерес към работата си, някакво по-голямо желание за действия, които да доведат до развитие и до по-добри резултати. Все неща, които са в наш общ интерес.

Мога да кажа само „Хвала!“ на такива амбициозни учители! И да пожелая успех в начинанията им, разбира се. Както в това, така и във всичките им останали. Защото съм сигурен, че има такива.

Ето адреса на блога отново: http://delphin2004.wordpress.com/