Божественият от „Позитано“

Онзи ден, явно вдъхновен от своя наставник Путин, нашият си президент Гоце (срамът от това, че лицето Георги Седефчов Първанов е български президент, е общ, а не само за тези, които са го избрали) си организира „среща с народа“, на която обаче присъстваха само хора от щаба му и журналистическите му подлоги. Много стилно, нали?

Изписаха се много неща и то предимно в блогосферата, разбира се. В много блогове, а трябва да призная – и в няколко печатни издания, „отчетът“ на агент Гоце беше „направен на пух и прах“, така че е излишно и аз да повтарям вече написаните неща.

На място бяха сложени и въпросните платени журналисти, които присъстваха на „огромното“ събитие, а на другия ден ни заляха с възхваляващи дитирамби по темата. Така ме подсетиха за една страхотна статия от вестник „Стършел“, пубикувана в рубриката му “press просото”. Предлагам я на вниманието ви:

Божественият от „Позитано”

„Той не води война за миналото, но се хвърля в битки за историческата истина… Той е целенасочен, последователен и благоразумен. Не взема емоционални решения. Не рискува… Той е дипломатичен и коректен и умее да превръща довчерашните си врагове в съюзници”.

За кой велик български владетел мислите, че се отнасят горните редове? За цар Иван Асен II? Бъркате! Става дума за Георги Първанов. Миналата седмица press-ата отбеляза по невиждан в последните двайсет години начин 50-годишнината му. Дори Тодор Правешки накрая свиваше уши, уплашен от перестройката, и не смееше да оставя блюдолизците си да го хвалят така! Цитатът, който току-що прочетохте, е от един панегирик на Велислава Дърева, поместен в „24 ЧАСА” и озаглавен „ПРЕЗИДЕНТЪТ”! За да не остане по-назад, „ТРУД” пусна обширно интервю с юбиляра, взето от Валерия Велева: „Кризата от 1997-а? Днес за нищо на света не бих я допуснал”. В него президентът държи да сподели с читателите баналности от рода на: „Бих поискал прошка от майка си и съпругата си.”, „Ако все пак приемем, че съм успял, то е плод на съчетание от моя работохолизъм, известна доза шанс и солидна политическа и обществена подкрепа.”, „Аз съм човек, който помни всичко, но не съм злопаметен” и други подобни. Коафьорите, измислили зализаната прическа на държавния ни ръководител, са го научили, че на народа трябва да се говорят общи приказки като тази: „… добронамерената критика помага за оздравяването на управлението”. Да, освен това водата е мокра, слънцето изгрява от изток и цветята миришат! Мъдрости непреходни!

„24 ЧАСА” възкликна на другия ден: „50 ГОДИНИ: НИКАК НЕ Е ЗЛЕ, Г-Н ПРЕЗИДЕНТ!” и отдели две страници, които по-патриотичните читатели могат да закачат над готварските си печки. Снимки, снимки. Първанов – новобранец, Първанов на о. Ливингстън, Първанов пали огън на хълма Трапезица във Велико Търново, рита мачле, общува с крале и президенти на велики сили и прочие. Липсват: спасява удавник, лети в космоса, получава Нобеловата награда за медицина. Ама и това ще дойде, ще видите! След епохалното си интервю Валерия Велева от „ТРУД” естествено е поканена в резиденция Бояна, където: „СЪС 100 КАБАГАЙДИ ПЪРВАНОВ ПОСРЕЩА 400 ГОСТИ”. Първото впечатление, което развълнуваната журналистка иска да сподели, е: „Атмосферата на празника може да бъде пресъздадена с две думи: мярка и стил.” Има и малко светска хроника в стил Евгени Минчев: „Георги и Зорка Първанови приемаха с лъчезарие гостите си”, „Добромир Гущеров събираше завист с елегантната си фигура”, всички от тройната коалиция „оставиха на входа на резиденцията угриженото си настроение”, генщабът „се смесил с писателите, а наоколо се мотаели „шармантната Ивана”, „марковият модерен ляв Стоичков” и къде без него – Вежди Рашидов. На фона на подобна компания какво да каже Станишев освен напудрена баналност: „Георги направи чудо за последните 17 години”, а рожденикът по армейски скромно му отговорил: „Готов съм вярно да служа на родината”. Ха така, добре се получи! Нищо, че всички знаем какво е това чудо, направено от Първанов, защото живеем насред него, оцапани до ушите! Нищо, юбиляр е другарят, нека се радва! Велева се захласва: „Малко по-късно над гостите плиснаха своята „Вода” омайниците Стунджи и Елица, за да направят празника на президента наистина човешки”. Нещо ви липсва? Поздрави от трудови колективи? Трудовите колективи вече присъстват като бизнесмени – Георги Христов, Валентин Златев, Красимир Дачев и неизбежният Тошо Тошев. Дърева обаче удря всинца в земята, като в „24 ЧАСА” поднася на любимия Георги притча, от която се разбира, че самият Бог го носи на ръцете си!

А „НОЩЕН ТРУД” обявява началото на традиционния си конкурс „Дупе 2007” и съобщава: „Големите награди ви очакват”!

Това е положението!

Хайде, бъдете весели и умни чак до другия петък!

Press-ял: ДЯДО ГУТЕНБЕРГ

За писма и мнения: poduene@abv.bg

Advertisements

7 Responses to Божественият от „Позитано“

  1. GaN каза:

    Хахаха, луд си човек 🙂 Адската статия!

    То няма много за коментиране, работите са ясни. Само искам да спомена, че скоро говорих с една моя позната, която работи в „Труд“ и й викам: „А е, защо така всички скачат срещу вас? Верно ли сте много продажни?“. И тя като почна едни увъртания, едни чудесии. Хем си призна, хем се оправда, че иначе нямало да оцелеят и т.н. 🙂

    Луда работа е тая държава деба. Трябва по-бързо да я стягаме, че ще се разпадне още малко.

  2. Радвам се, че ти харесва 🙂 . Като прочета някоя поредна помия я на „Труд“, я на „24 часа“, веднага се сещам за тая статия. Всеки път, като я чета, все едно е за първи.

  3. Радан каза:

    Ъх ще повърна

    Как успя да прочетеш всичко това и да си в кондиция за писане … поздрави

  4. Хаха 🙂 Ами реално точно това ме надъхва и понякога вдъхновява. Твърде възможно е възрастта да си казва думата. На 19 години така мисля. Ще видим как ще мисля по тоя въпрос с надъхването след време, защото съм сигурен, че нещата в медиите и в частност във ВАЦ-овските вестници няма да са се променили. Обаче дали аз ще имам нервите и дали и на мен, както на много други, няма да ми е писнало?

    Поздрави.

  5. Ружа каза:

    Никак не искам да те обезверявам на твоите 19г. Възхищавам ти се,
    но знам, че идва един момент, в който просто се превръщаш или във
    „влака- беглец“ или „В уморените коне, ги убиват , нали?“

    Всеки здравомислещ човек прави разлика между щастлив стар кон и
    уморен млад кон, в какъвто конюнктурата в България превръща всеки млад
    човек. Вярно е, че човек не може да избяга от себе си, както е вярно обаче, че
    може да избяга от племето си.

    Винаги, когато се връщам тук се връщам с много трепет и вълнение в душата.
    Едномесечен престой тук, в България ме кара да променям плановете си и да бързам да си тръгна с нетърпение и огромно разочарование, с единствената
    утеха, че се връщам на друго, по- добро място за живеене.

  6. За съжаление е така. Сега поне е практически възможно да си подредиш живота навън. Иначе борбата тук продължава. Не знам докога.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: