Свобода на словото в българската журналистика? Винаги съм имал крайно негативно мнение за българските журналисти и медии (с много малко изключения). За абсурдно намирам и присъствието на „свобода на словото“ и „българска журналистика“ в едно и също изречение. Попаднах на много интересно интервю по темата с Румен Леонидов и Тодор Токин. Материалът е на Иван Бaкалов и е публикуван в e-vestnik.
Advertisements
Моят извод от цялата работа е, че политическата върхушка явно доста се страхува от народа и по тази причина прави всичко възможно да държи медиите на каишка. Което е дори обнадеждаващо, защото значи, че потенциал за промяна все пак съществува.
Трябва да им признаем, че добре се спрявят. Защото народът и пръста не си мърда. Даже по-лошото е, че голямата част не разбира защо трябва да си го мърда. Това са жертвите на чалгаризацията. Има и, както казваш, една група, в която са ни надеждите на всички – групата на осъзнаващите случващото се, но обезверени хора. На тях обаче някой ден отново ще им писне и този път нещата ще трябва да се довършат докрай. Дано е скоро.
По случая съм писал още на 27 октомври миналата година. Вж. „Ояденост“ – zarzala.wordpress.com
Савчо Савчев