За мен

Не знам как сте попаднали тук, но ако не сте мои приятели или поне познати, май ще трябва да ви обясня някои неща за себе си. Нещото, което досега със сигурност вече трябва да сте разбрали, е, че се казвам Борис Димов. Роден съм в София на 16.02.1988 г. Завърших средното си образование „изненадващо“ също в София – в 33 Езикова гимназия „Света София“. Понастоящем следвам изключително временно „Международен мениджмънт“ в немската провинция Бавария.

С чисто сърце си признавам: обичам семейството си и приятелката си Гергана. Точно прекараното с нея време, без значение по какъв начин, няма цена за мен и затова правя всичко възможно то да представлява възможно най-голяма част от 24-те часа дневно, с които като цяло и по презумция разполагаме. Разходките ни из нощна София смятам за любимо занимание.

Повече от горд съм от факта, че съм в плен на синята магия, наречена „левскарщина“. Прекарвам адски много време по стадионите из цяла България, а понякога и из чужбина, но биреното време с приятелчетата, предшестващо мачовете на любимия отбор, напоследък намирам за по-интересната част, за което си има и обективни причини.

Срам, не срам – признавам си: интересувам се от политика и на моменти си позволявам доста да се разпалвам по темата. Мразя всичко комунистическо и популистко и поставям свободата на индивида на най-висок пиедестал. Не съм на принципа „всички са маскари“ и съм дълбоко убеден, че е нужно да се гласува. Място не си намирам от яд от факта, че съдбата на България от почти век и половина насам е неразривно свързана с Русия и нейните интерси, което е повече от явно, че само ни дърпа назад в развитието ни. Искам България да стане една по-уредена и по-приятна за живот страна, най-малкото за да не контактувам с хората, за които ми пука, главно чрез интернет.

Друга страст ми е историята и по-специално българската, разбира се, която намирам за изпълнена едновременно с много сила, храброст и гордост, от една страна, и много мъка и разочарование, от друга. Не е случаен и фактът, че личностите, на които искрено се възхищавам, са част именно от българската история и са оставили своята ярка следа в нея. В хронологичен ред става дума за княз Борис I, цар Симеон Велики, цар Калоян, Васил Левски, Стефан Стамболов и Александър Цанков.

Точно една от книгите на проф. Александър Цанков – мемоарната „България в бурно време“, е и моя любима. Харесвам също „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов, а от чуждестранната литератутра ми допадат „Дон Кихот“ на Мигел де Сервантес и „Граф Монте Кристо“ на Александър Дюма – баща.

Обичам да слушам музика, докато правя много неща и най-вече докато работя на компютъра. Любимите ми стилове са поп, бритпоп, рок, хард рок, диско и евъргрийн. Като любими групи и изпълнители мога да спомена Oasis, Blur, The Stone Roses, Audioslave, Coldplay, ФСБ, „Щурците“, Gravity Co., P.I.F. и други.

Много по-трудно ми е да подбера няколко филма и да им сложа етикет „любими“. Все пак ще пробвам: това са „The Shawshank Redemption“, „Braveheart“, „Gladiator“, „The Last Samurai“, „Scent of a woman“, „The Pursuit of Happyness“, трите части на „Beverly Hills Cop“, „Опасен чар“, „Оркестър без име“, „Бунтът на L“, сериите „Горещ вятър“ и други. Здраво се забавлявам и докато гледам развлекателните сериали „Приятели“, „Женени с деца“, „Двама мъже и половина“, „Малкълм“ и т.н.

Вероятно доста неща могат да се допълнят към това мое описание, но засега мисля да се спра. Ако се сетя още нещо интересно или важно или и двете, обезателно ще го добавя. Приятно прекарване в моя блог.