Честит рожден ден на Отбора на народа!

В ОСНОВАТА Е БУНТЪТ

Нека поясним в началото, че Левски е създаден на 24 май 1914 година и няма нужда от сложни схеми, които да обяснят неговото идване на бял свят. И понеже всяко правило си има изключение, през 1978 година вестник “Поглед” информира, че е открит старият устав на Левски, от който се разбира, че клубът е основан на 24 май 1911 година. През 1992 “Старт” намира препис от протокол, че Левски е създаден пак през 1911-а, но на 10 май. А през 1994 г. в-к “Футбол” пък твърди, че е намерено клубно знаме, на което е извезано 1911 г. В тази връзка най-меродавна си остава книгата “50 години футбол в България”, в която има факсимиле от корицата на оригиналния устав и от чл. Първи, който гласи: “Основава се на 24 май 1914 г. софийски спортен клуб Левски”.

Да се върнем сега към клубната философия на Левски. Да си левскар винаги е било синоним на антиконформизъм, на бунт. И в това няма нищо случайно. Несъгласието се корени още в създаването на клуба. По онова време в София директори на гимназии са заплашвали ученици от изключване, ако ходят да играят футбол. И понеже винаги забраненият плод е бил най-сладък, основателите на Левски са били предимно ученици. Този дух на романтика и понякога неизживяно юношество помага по-нататък и на отбора да практикува волен, атакуващ футбол.

Да се върнем обаче към самото създаване на Левски. За него говори описателно и подробно Зафир Абрашев в книгата на Стефан Нойков “С Левски по дългия път през времето”.

“Идеята да основем свой клуб все повече назряваше и у нас, момчетата от квартала около булевард “Патриарх Евтимий”, улиците “Витошка”, “Цар Асен”, “Парчевич” и съседните около тях. Бяхме приятели и повечето от нас, ученици от Втора мъжка гимназия, ритахме топката на празното място в квартала, наречено “Могилката”. Името му беше такова, тъй като игрището бе разположено на издигнат терен. Основаването става от момчета между 15 и 18 години”, спомня си Абрашев.

Предчувствието за нещо по-особено витае във въздуха. Всички, които ритат футбол в махалата, вече искат да се създаде футболен клуб и да му изберат име. Първоначално се спрягат имената Рапид, Олимпик, Глория, Мажестик.

ЛЕВСКИ ЩЕ ГО КРЪСТИМ!

Скача 17-годишният ученик Борис Василев - Боркиша, един от най-запалените инициатори за основаването на клуба. За председател е избран Владимир Григориев, Георги Манолов е подпредседател, Крум Динков - секретар, кръстникът Борис Василев е касиер. А Стефан Тошков и Антон Янков са членове. По-късно в съвета са избрани Зафир Абрашев, Асен Байнов, а в контролния съвет - Крум Траянов и Любомир Чавдаров. Първият капитан на отбора е Спас Стоянов - Папа Люро, който освен футболист и художник.

Състезателите на първият представителен отбор, формиран през 1914 година, по постове са:

голкипър: Кирил Григориев, бекове - Константин Манолов и Крум Динков, халфбекове - Кочо Апостолов, Спас Стоянов и Борис Василев, дясно крило - Владимир Григориев, десен инсайд - Цветан Генев, център форуард - Петър Стоянович (по-късно първият президент на клуба), ляв инсайд - Георги Манолов, ляво крило - Димитър Сираков. За първия тим играят още Георги Събев, Манол Васев, Зафир Абрашев и Стефан Тошков.

Любопитен епизод от началната история на “сините” е местонахождението на първата “канцелария” на отбора. Това е млекарницата на Бай Трайче, на ъгъла на “Патриарх Евтимий” и “Витошка”. Там са се обсъждали проблемите на отбора. Идва време за първия мач. По онова време респект вдъхват тимовете на ФК 13 и Славия. Все пак левскарите решават да изпратят покана до първия създаден в България отбор, през 1909 година - този на колежаните от лицея в Цариград. А именно ФК 13.

Лицеистите пращат своя трети отбор, който през лятото на 1914 година побеждава току-що сформирания тим на Левски с 2:0. Мачът се играе на старото игрище на Славия. През 1915 година се полага началото на най-старото столично дерби между Левски и Славия. Двубоят завършва 1:0 за “белите”. “Сините” трябва да чакат първата си титла чак до 1933 година.

Следващите трофеи са през 1937 и 1942 година. Левски вече е отбор с публика и влияние не само в София, но и в цялата страна. И не случайно”сините” са притегателен център за играчи от по-малки софийски отбори.

Третата титла (от 1942) е спечелена основно с такива футболисти. Публиката на отбора вече е обособена. Освен представители от висшите кръгове и интелектуалци, така и обикновени люде са пристрастени към синия цвят.Тимът е набрал инерция и за кратко време след 9 септември 1944 година става шампион 4 пъти - 1946, 1947, 1949, 1950 година. По онова време отборът на Локомотив (Сф) е много силен и е основният съперник на “сините”.

Тук трябва да се направи едно отклонение - на 5 май 1948 година е основан ЦСКА, известен тогава с първото си име Септември при ЦДВ. Същата година новият отбор печели титлата точно срещу Левски след два финални мача (1:2,3:1). Оттук започва непримиримото съперничество между двата клуба, което продължава и до днес.

В началото на 50-те, по подобие на съветската футболна действителност, започват реорганизации на клубове и поставянето на нови имена. Локомотив, който преди е носел името ЖСК, е разцепен на Торпедо и Локомотив. Славия пък на Ударник и Строител. Левски е прекръстен на Динамо и натирен от старото игрище, което се намира между “Юнак” и половината от сегашния стадион “Васил Левски” от сектор Б до центъра на терена. Новият “дом” на отбора се намира между сегашния басейн Спартак” и бившето кино “Петър Берон”.

Ето какво пише във “Вечерни новини” през 1954 година за мач на Левски на въпросния “стадион”: “Съветвам ви да си вземете най-старите обувки, най-износеното палто и неограничено търпение… След като се снабдите с билет (често пъти с цената на измачкани обувки и дрехи, пред вас изниква въпросът как да гледате играта. Малкото място е буквално претъпкано от няколко хиляди души. Ако имате спортни дарби, можете да се покатерите на близките дървета и телефонни стълбове, да увиснете на съседните разклатени баскети, като си поемете целия риск.”

Толкова емоционално е било ходенето на мачове на “сините” по онова време.

За двубоите на игрище “Динамо” обикновено афиши няма, вестниците рядко съобщават за тях. Стопаните на игрището се молели да не се пише нищо, защото капацитетът му бил за 1500, а идвали над 10 000. През това време ЦДНА без никакви проблеми от създаването си играе на стадиона в Борисовата градина (тогавашен Парк на свободата), който е наследен от царския офицерски клуб АС-23.

След 1957 година Левски отхвърля името Динамо до 1969 година, когато се правят нови реорганизации. Най-безумната безспорно е обединението на Славия и Локомотив за година и половина под името ЖСК - Славия. ЦСКА се обединява пак със Септември и става ЦСКА “Септемврийско знаме”. А Левски е обединен със Спартак (София) и футболистите му се вливат в органите на МВР.

Истината е, че милиционерският Спартак чийто стадион “Раковски” се намираше на идеално място в центъра на София (където е и днес, но западнал), страдаше от недостиг на публика, освен когато софийските отбори му гостуваха. И тогава се роди “гениалната” идея тимът да бъде съюзен с Левски, който беше символ на голяма публика. Вярно е, че “сините” привлякоха почти целия, при това отличен потенциал на спартаковски играчи като Васил Митков -Шопа, Добромир Жечев - Бобата, Милко Гайдарски - Пилето, Людмил Горанов, Михаил Гьонин, Георги Цветков - Цупето, Иван Стоянов - Типеца. Голяма част от тях бяха в основата на по-сетнешните успехи на Левски - Спартак у дома и на международното поле.

Но левскарската публика е по-различна. Особено онази от оня романтичен период на отбора от 60-те години.

Със сигурност главната заслуга е на гениалния Георги Аспарухов - Гунди, който прави невероятна 1965 година. Когато става голмайстор с 27 гола, футболист и спортист номер 1 на България. А в края на годината на стадиона, на който сега играе Валери Божинов - тогава “Стадио Комунале” във Флоренция, Гунди бележи два гола за 2:1 в трети допълнителен мач между България и Белгия. Паметен двубой, след който България се класира за Мондиала през 1966 година в Англия.

Отделно Левски притежаваше атомно нападение. Освен Гунди другите бяха Стефан Абаджиев-Теко (по-късно Цветан Веселинов - Меци) Жоро Соколов - Йогата, Христо Илиев-Патрата и Сашо Костов. За публиката от този период в пълна степен важеше тезата, че Левски не е отбор за печелене на златни медали на всяка цена. И шампионските титли от 1965-а и 1968-а имаха значение на титли, спечелени от един свободен отбор. След въпросното обединение през 1969 година цяло едно поколение не посещаваше мачове на отбора от началото на 70-те до 80-те години (дори и международни) с изключение на двубоите срещу ЦСКА, в които постоянно се скандираше “Левски, оле - нищо общо с МВР”.

Не случайно за тези фенове победата над ЦСКА с 7:1 (23 септември 1994 г.), не е толкова ценна, колкото тази от 17 ноември 1968 година със 7:2. За разлика от 7:1, когато в тима на “армейците” има сериозни раздори, през 1968 “червените” (в този мач с бели екипи), са страхотен отбор, който неслучайно в края на сезона 1968/69 става шампион. Това е чисто спортната страна. Другото е, че по-скорошната победа на Сираков и компания става през 1994 година-след 10 ноември 1989. А тази от 1968-а идва и след Пражката пролет от 21 август - същата година, когато съветски танкове навлизат в Чехословакия. Преди това на младежкия фестивал студените скандират “Левски, Дубчек, Свобода”.

И вече 7:2 през ноември се явява капак на нетърпимостта към дисидентството. След което следват реорганизациите на отборите в началото на 1969-а година.

За последно през 1985 година Левски е преименуван на Витоша. ЦСКА също пострадва, като е прекръстен на Средец. Всичко това заради злополучния финал за купата на България, игран през същата година на 19 юни. Тогава се сбиват играчи от двата отбора и личният съветник на Живков, Милко Балев, който е болен цесекар, този път решава да не прости и на своите. И до ден днешен левскарите твърдят, че това е лицемерен ход на Балев, за да спре възхода на хомогенния тим на “сините”, съставен изцяло от собствени юноши като Гиби Искренов, Наско Сираков, Боби Михайлов, Ники Илиев, Емо Велев, Краси Коев. От ЦСКА смятат, че този ход на Милко Балев е зле премерен и противници на отбора се възползват, за да затрият изгряващата звезда на Христо Стоичков, който е наказан до живот. Също както Сираков и Боби Михайлов, които после са помилвани и извикани за Мондиал’86.

След 1989 г. битката между Левски и ЦСКА продължава. Характерното за тези мачове си остава. “Сините” и сега продължават традицията да обръщат вечния си съперник, след като поведе с 2:0…

Стоян Петров, „Топспорт“

Какво казва по адрес на опозицията другаря Сергей Станишев по време на дебатите около петия вот на недоверие срещу правителството му? Мисля, че е ясно. Браво на „Господари на ефира“ и видео без мой коментар:

„Левски“ отпадна на 1/4-финала от турнира за Купата на България, което вече официално значи, че трофей за „синята лавина“ тази година няма да има. Кризата след страхотния период 2005-2007 се оказа по-сериозна отколкото аз лично смятах и днес в Ловеч срещу местния мутренски отбор на терена се мотаеше един твърде слаб „Левски“.

Това е и най-лошото за мен. Ние, левскарите, никога не сме драматизирали излишно при загуба на мачове, точки, титли, купи и т.н., за разлика от безличния отбор от „Парка на свободата“, както повечето му „привърженици“, явно бленуващи по любимия си комунистически период, все още наричат Борисовата градина. И пак - ние, левскарите, закърмени със съвсем други ценности и идеали, изискваме от играчите на любимия отбор единствено красива и атрактивна игра, себераздаване, дух, честност, спортсменство и все неща от тоя род. А играта просто я нямаше, както го нямаше и себераздаването и при някои отделни футболисти. Това е тревожното.

В крайна сметка отборът на „Литекс“ си залужаваше победата. Левскарщината задължава да признаеш тогава, когато противникът те е надиграл.

Могат да се пишат обстойни анализи, но нямам желание, а и съм доста уморен от днес. Вадим си поуките и продължаваме напред.

Само „Левски“!

Отдавна се каня да пиша по темата.

Разгледайте снимката. Нещо ви прави впечатление, нали? Нещо не е наред. Да, снимката не е наред, но въпросът не се изчерпва „само“ с това. Многото на брой абсурдни и елементарни грешки, присъстващи и в българския, и в английския текст върху табелата от снимката, са просто последствие от това, което наистина не е наред.

Не са наред хората, които „работят“ в държавните институции на Република България. По всичко личи, че шуробаджанащината и връзкарството са достигнали своя връх в последните години.

Всеки Божи ден сипем жилещи слова по адрес на една или друга институция, която не си е свършила работата за пореден път - признаваме си, нали така? Няма и от какво да се притесняваме, защото „държавна“ работа наистина не се върши. Просто няма как. Няма от кого. В българската държавна машина не се назначават кадърни кадри. Даже е по-точно да се каже, че се назначават откровено некадърни кадри. Кадри, които издържаме ние. При това ги издържаме нелошо, не могат да се оплачат.

Изискванията за постъпване на държавна работа не се изразяват в добро образование, природен интелект, добро възпитание, работливост, честност и куп други положителни качества, които един служител може да притежава. Важни са роднинските връзки, а в най-лошия случай - познанствата. Пък другото… Ами, кучета го яли.

Такъв извод може (и трябва) да си направи всеки, който мерне въпросната табела от снимката, гордо поставена пред главния вход на Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Изработена и поставена там от поредната държавна тиква („работеща“ в Министерството на труда и социалната политика в конкретния случай), тази табела се е превърнала в един своеобразен паметник на несъстоятелността на българските държавни институции. А този „паметник“ не е там от вчера или от днес, а от години. И щом за толкова време няма кой да се намеси и да поправи нещата, значи или на никой не му пука, или никой не е и забелязал нещо нередно. Не знам кой е по-лошият вариант.

П.П. Доброжелателни и благоразположени студенти любезно са се опитали да поправят някои от грешките. Надявам се, че това няма да ви попречи ясно да ги различите.

Точно така, Бойко, докажи им се на тия! Те не ти „вЕрват“, но ти за пореден път им затвори устите.

Не бил десен, не бил демократ, не изповядвал ценностите на демократичното общество… Кой, бре?! Бат’ Бойко ли?! Вие не му давате да си поиграе не просто на политик, ами на десен политик при това, а пък я го вижте него какви ги твори:

Борисов защити заместника си Герджиков

„Трябва да се направи категорична разлика между доносниците и офицерите от българското разузнаване.“

Това заяви столичният кмет Бойко Борисов пред news.bg по повод изнесената информация от комисията по досиетата, че Минко Герджиков заместник-кмет по финансовите въпроси, е бил сътрудник на Държавна сигурност в качеството си на разузнавач.

По думите на Борисов държавата допуска груба грешка, тъй като когато Герджиков е бил кандидат за кмет от десницата, столичният кмет лично е говорил с Методи Андреев и изрично го е попитал за подобна информация, но такава не му е била съобщена.

„Просто се удивлявам на факта, че държавата не прави разлика между офицери и доносници“, каза още той.

„Такова отношение поставя под заплаха живота и сигурността на хората, работили по онова време в чужбина“, добави той.

Информацията, че Герджиков е бил изпратен на обучение в школата на КГБ, Борисов коментира, че времето е било такова, а въпросната школа е била най-добрата за времето си.

По повод подадената оставка на зам.-кмета по образованието Йорданка Фандъкова, столичният кмет заяви, че все още не е приел оставката й. Борисов отказа коментар за случилото се с думите, че изчаква и премисля решението си.

„Когато имам ясно решение, то ще бъде публично обявено“, добави той.

Полина Тодорова, News.bg

Продължение по темата „Апел към българското гражданско общество“. Автор на долните редове е и всъщност инициаторката на тази своеобразна кампания - Ружа Братанова.

Развоят на събитията не обезсмисля гражданската ни позиция. Напротив.

Архитектът, награден с кортик от министъра на МВР за показно участие в ПАРЛАМАТА, наречена „борба с корупцията“. В същото време дава шанс на “Корупционните сили” в другото министерство да го „смачкат“, като му дават публично, в ефир пред цяла България, 24 часа срок да се извини публично!

Умният човек „кляка“ пред калпавите закони и Темида, която в България е не само сляпа, но и глуха. Темида е тази, която прави от България територия, а не държава.

Както се разбра тази сутрин в предаването на Коритаров в интервю с бившия министър Виктор Михайлов, Темида ИЗБИРАТЕЛНО прилага Закона за съхраняване анонимността на свидетеля. По делото „Ванко 1“ е била опазена анонимността на свидетеля, но в случая с архитект Янев - цък-язък!

Веригата към високите корумпирани етажи на властта е прекъсната на ниво БУШОН, който „ГЪРМИ СОЦИАЛНО“! ПАРЛАМАТА “Борба с корупцията” продължава. Корупцията - също.

Архитект Янев притежава не само оригинален кортик, а и уникалният шанс да го употреби срещу себе си. Със или без чужда помощ. Въпрос на време и нищо друго.

Архитектът говори за Висоцки, Кафка, а аз се сетих за Джон Ъпдайк - „Бягай, Заеко, бягай!“.

Апел към българското гражданско общество в подкрепа на честния наш сънародник арх. Янев!

Не сме българи и не сме хора, ако оставим този човек сам. Страшно ми е да си помисля, че ще допуснем това. И то ще е най-жалкото нещо, което можем да си причиним сами. Не искам да помислям, че ще позволим на себе си да останем в пасивната роля на сеирджии, които после ще се палят яко на тема за оправията в държавата ни.

Нека сеирджиите да бъдат тези, които излъгаха арх. Георги Янев. Тези, които му „забиха нож в гърба“, когато той отиде да изпълни дълга си на гражданин на една правова държава, а те го оставиха в ръцете на един министър от една самозабравила се етническа партия. Оставиха го да се черви и извинява, защото каза това, което всички си мислим и обсъждаме помежду си, само че не пред камери и микрофони.

Те изпълниха пъкления си план. По стар османски почин използваха арх. Янев като пример за назидание. Кой обикновен гражданин сега би се заел с тази явно непосилна задача да казва истината, да търси справедливостта, след като държавата не само, че не помага, ами точно обратното - напада?

Нека го подкрепим с подписката, която предстои да бъде пусната, и по този начин да дадем сили на него, на себе си и на всички останали честни българи „борбата арх. Янев“ да бъде продължена!

По идея на Ружа Братанова.

Прочетете още и още по темата.

Прочетете това и почетете жертвите на един режим на терора, наложен с чужда сила.

Всички махате с ръка и подминавате - всички знаете историята, всички сте я чели. Още по-зле тогава, защото повечето не си давате сметка, което личи често, когато философствате по най-различни въпроси и най-вече - когато трябва да гласувате.

Вижте по какъв начин се пишат страниците на историята, когато властта попада в ръцете на необразования, слабоинтелигентен, мързелив шумкар. Доскоро громил кашкавала и сиренето в мандрите, той вече е готов да срине окончателно една изтерзана страна - страната с най-тъжната история в света. Съветският господар вече му е подсказал - „избий фашистите!“. Само че такива в България могат да намерят само комунистическите им тикви. Избитите са не „фашисти“, а все хора от най-висшия слой на обществото - тези, на които се крепи българската държава.

Да почетем паметта на жертвите на комунистическия режим! На преките жертви, без да обелваме и дума за косвените, намерили смъртта си в лагерите. Няма да споменаваме и тези, чиито животи са съсипани от репресивния апарат.

И накрая - къде са се случили всички тези неща? В България… В тази България, в която комунистическият период е светъл блян за 2/3 от народа. Масите въздишат по него. И до ден днешен си говорят за „фашистите“, сигурната заплатката и задължителния руски в училищата. Докато гледат по телевизията Сергей Дмитриевич и агент Гоце, които в свой стил си избраха, си мечтаят отново да се обръщат един към друг с „другарю“. Да, това е България, в която комунизмът най-нагло се реабилитира всеки ден.

Светла памет на жертвите на комунистическата шайка!

Онзи ден, явно вдъхновен от своя наставник Путин, нашият си президент Гоце (срамът от това, че лицето Георги Седефчов Първанов е български президент, е общ, а не само за тези, които са го избрали) си организира „среща с народа“, на която обаче присъстваха само хора от щаба му и журналистическите му подлоги. Много стилно, нали?

Изписаха се много неща и то предимно в блогосферата, разбира се. В много блогове, а трябва да призная - и в няколко печатни издания, „отчетът“ на агент Гоце беше „направен на пух и прах“, така че е излишно и аз да повтарям вече написаните неща.

На място бяха сложени и въпросните платени журналисти, които присъстваха на „огромното“ събитие, а на другия ден ни заляха с възхваляващи дитирамби по темата. Така ме подсетиха за една страхотна статия от вестник „Стършел“, пубикувана в рубриката му “press просото”. Предлагам я на вниманието ви:

Божественият от „Позитано”

„Той не води война за миналото, но се хвърля в битки за историческата истина… Той е целенасочен, последователен и благоразумен. Не взема емоционални решения. Не рискува… Той е дипломатичен и коректен и умее да превръща довчерашните си врагове в съюзници”.

За кой велик български владетел мислите, че се отнасят горните редове? За цар Иван Асен II? Бъркате! Става дума за Георги Първанов. Миналата седмица press-ата отбеляза по невиждан в последните двайсет години начин 50-годишнината му. Дори Тодор Правешки накрая свиваше уши, уплашен от перестройката, и не смееше да оставя блюдолизците си да го хвалят така! Цитатът, който току-що прочетохте, е от един панегирик на Велислава Дърева, поместен в „24 ЧАСА” и озаглавен „ПРЕЗИДЕНТЪТ”! За да не остане по-назад, „ТРУД” пусна обширно интервю с юбиляра, взето от Валерия Велева: „Кризата от 1997-а? Днес за нищо на света не бих я допуснал”. В него президентът държи да сподели с читателите баналности от рода на: „Бих поискал прошка от майка си и съпругата си.”, „Ако все пак приемем, че съм успял, то е плод на съчетание от моя работохолизъм, известна доза шанс и солидна политическа и обществена подкрепа.”, „Аз съм човек, който помни всичко, но не съм злопаметен” и други подобни. Коафьорите, измислили зализаната прическа на държавния ни ръководител, са го научили, че на народа трябва да се говорят общи приказки като тази: „… добронамерената критика помага за оздравяването на управлението”. Да, освен това водата е мокра, слънцето изгрява от изток и цветята миришат! Мъдрости непреходни!

„24 ЧАСА” възкликна на другия ден: „50 ГОДИНИ: НИКАК НЕ Е ЗЛЕ, Г-Н ПРЕЗИДЕНТ!” и отдели две страници, които по-патриотичните читатели могат да закачат над готварските си печки. Снимки, снимки. Първанов – новобранец, Първанов на о. Ливингстън, Първанов пали огън на хълма Трапезица във Велико Търново, рита мачле, общува с крале и президенти на велики сили и прочие. Липсват: спасява удавник, лети в космоса, получава Нобеловата награда за медицина. Ама и това ще дойде, ще видите! След епохалното си интервю Валерия Велева от „ТРУД” естествено е поканена в резиденция Бояна, където: „СЪС 100 КАБАГАЙДИ ПЪРВАНОВ ПОСРЕЩА 400 ГОСТИ”. Първото впечатление, което развълнуваната журналистка иска да сподели, е: „Атмосферата на празника може да бъде пресъздадена с две думи: мярка и стил.” Има и малко светска хроника в стил Евгени Минчев: „Георги и Зорка Първанови приемаха с лъчезарие гостите си”, „Добромир Гущеров събираше завист с елегантната си фигура”, всички от тройната коалиция „оставиха на входа на резиденцията угриженото си настроение”, генщабът „се смесил с писателите, а наоколо се мотаели „шармантната Ивана”, „марковият модерен ляв Стоичков” и къде без него – Вежди Рашидов. На фона на подобна компания какво да каже Станишев освен напудрена баналност: „Георги направи чудо за последните 17 години”, а рожденикът по армейски скромно му отговорил: „Готов съм вярно да служа на родината”. Ха така, добре се получи! Нищо, че всички знаем какво е това чудо, направено от Първанов, защото живеем насред него, оцапани до ушите! Нищо, юбиляр е другарят, нека се радва! Велева се захласва: „Малко по-късно над гостите плиснаха своята „Вода” омайниците Стунджи и Елица, за да направят празника на президента наистина човешки”. Нещо ви липсва? Поздрави от трудови колективи? Трудовите колективи вече присъстват като бизнесмени – Георги Христов, Валентин Златев, Красимир Дачев и неизбежният Тошо Тошев. Дърева обаче удря всинца в земята, като в „24 ЧАСА” поднася на любимия Георги притча, от която се разбира, че самият Бог го носи на ръцете си!

А „НОЩЕН ТРУД” обявява началото на традиционния си конкурс „Дупе 2007” и съобщава: „Големите награди ви очакват”!

Това е положението!

Хайде, бъдете весели и умни чак до другия петък!

Press-ял: ДЯДО ГУТЕНБЕРГ

За писма и мнения: poduene@abv.bg

Свобода на словото в българската журналистика? Винаги съм имал крайно негативно мнение за българските журналисти и медии (с много малко изключения). За абсурдно намирам и присъствието на „свобода на словото“ и „българска журналистика“ в едно и също изречение. Попаднах на много интересно интервю по темата с Румен Леонидов и Тодор Токин. Материалът е на Иван Бaкалов и е публикуван в e-vestnik.

Първа част

Втора част