Иван Бедров е напълно прав, когато пише, че ГЕРБ легитимира Атака. По-лошото е, че Синята коалиция легитимира ГЕРБ. Сгазихме лука и това е факт. Или казано не на „уличния език“ на бъдещия премиер – постъпихме наивно в неизбежността на реалността. Заравянето на главите в пясъка е работа на щраусите и на глупавите хора. Хубаво (и очаквано) е, че такова нещо в нашите си редици няма. Има едни мисли, има и други – еднакво ценни за мен. Затова се припознавам с тези хора.
Налице са вече един куп поводи да се осъмним в искреността и успеха на модела „Борисов“. Г-н Борисов дори се е разпенявил, губи контрол и си противоречи сам – щял да хвърля мандати, защото се пазарели с него:
„Тогава пак няма да им стигнат, защото и ние, и „Атака“ няма да подкрепим такова правителство (на БСП и ДПС). Ще отидем на нови избори. С 300 хиляди ви гарантирам, че ще гласуват повече за мен на нови избори, защото хората виждат какъв пазарлък водят за постове“, каза Борисов.
Лидерът на ГЕРБ все пак заяви, че никой от Синята коалиция или РЗС не е говорил с него за постове, но все пак не той води преговорите.
Разбира се, тези изтъркани от споменаване 1 милион и 600 хиляди симпатизанти на въпросния модел „Борисов“ гарантирано вече са се увеличили. Това си е драма. Като всички останали драми в България, чиито решения са належащи, и това нас чака.
Инатите сме тук. Време за губене под формата на сръдни няма. Тези хора трябва да бъдат убедени, че има по-добро. И докато можем да мислим, ще търсим и начини. А междувременно ще „наглеждаме“ и това правителство, защото бързо се убедихме, че с глупостите на Тройната коалиция никак не се е приключило. Пак най-точно ще назоваваме проблемите, докато търсим решенията им. За да назоваваме и тях все така точно.
вторник, 21 юли 2009 г. в 06:36 |
Г-н Димов, и моя милост вече писа по тази важна тема: http://aig-humanus.blogspot.com/2009/07/blog-post_10.html Пропуснали сте да го забележите…
вторник, 21 юли 2009 г. в 15:30 |
Забележката Ви не е точна. Това, че не съм споменал статията Ви, не значи, че не съм я забелязал.
вторник, 21 юли 2009 г. в 16:49 |
Ясно. Разбрах. Мерси.
вторник, 21 юли 2009 г. в 16:52 |
Апропо, включително и затова дясното е толкова зле и за окайване. Щото „десните хора“ у нас съществуват атомизирано, или, в краен случай, обединени по приятелски кръгове, борещи се за надмощие. Като внимателно внимават да не проявят зачитане на „ненашите“…
вторник, 21 юли 2009 г. в 18:11 |
След като бях така „разгромен“, какво ли остава за мен? Освен да отида да поплача на рамената на членуващите в приятелския кръг, за който става дума.
Това е несериозно. Имате претенции за провеждане на „разговор в дясното“, а всъщност явно целият проблем е, че в непретенциозния си текст не съм включил връзка към вашата статия.
вторник, 21 юли 2009 г. в 19:24 |
Не, съвсем друга ми беше идеята, обаче когато човек е предубеден е способен да припише на другия намерения, които и през ума не са му минали.
Игнорирането на моя статия по проблеми, по които други със закъснение се изказват, съвсем не ме вълнува. Просто пожелах да се включа в разговора. Десните хора не могат да си позволят пренебрежително отношение към друга личност, понеже това е в противоречие с дясната нагласа. Аз винаги, ако сте забелязъл, използвам в писанията си личното, в призмата на което най-ясно изпъква „свръхличното“, „историческото“, „гражданското“, „политическото“ и пр. Това си е мой стил и мое изобретение. Това, че някои се дразнят от моя индивидуален авторски подход съвсем не ме вълнува. Това, че се стараят най-внимателно да признаят значимост на постигнатите от мен резултати, за тяхна изненада означава, че по косвен път, чрез мълчанието и игнорирането им, признават без да искат тяхната значимост, техния смисъл.
Не се чудя обаче на нищо: доста съм живял, видял, разбрал, че нищо вече не може да ме учуди. Само едно не мога да разбера: как не проблясва в нечии глави, че хора-изследователи като мен не бива да бъдат игнорирани и пропъждани, напротив, трябва да бъдат ценени. От 20 години в десните партии, от техните активисти и подкрепящите ги клакьори, се прави само едно: да се пропъди всичко онова, което има някакви ценностни и идеалистични подбуди, което има някакво личностно превъзходство. В резултат в тях останаха само презрени кариеристи, позьори и некадърници. Ето, в крайна сметка хората, гражданите, разбраха, че нашата „традиционна“ и „автентична“ десница е излиняла от смисъл, че е рехава като личностен и идеен потенциал и пр., заради което закономерно й обърнаха гръб.
Това поне можах да кажа като едно начало тук. Ако толкова предпочитате да не коментирам във Вашия блог, не е зле да ми кажете, няма да Ви досаждам…
вторник, 21 юли 2009 г. в 19:28 |
Сега виждам, че се налага редакция на едно изречение, понеже се губи смисъла:
Това, че се стараят най-внимателно да признаят значимост на постигнатите от мен резултати…
следва да се промени поне на това:
Това, че се стараят най-внимателно да НЕ признаят значимост на постигнатите от мен резултати…
сряда, 22 юли 2009 г. в 14:12 |
В моя блог право на думата има всеки, който спазва приличие на езика. Така че беше излишно да пишете за „досаждането“.
сряда, 22 юли 2009 г. в 18:52 |
Да, ама в доста блогове е неприлично да се мисли
Който мисли бива пропъждан: такива хора са крайно неприятни за немислещите. Затуй попитах. Въпросът има резон: живеем в България…