Какво е нужно на България, за да започне да отлепя от дъното или, да се изразя по-оптимистично, да увеличи темповете и скоростта на растеж и развитие и вместо да гоним (както винаги) Русия, копирайки олигархичния й строеж и нереформираната й система, да я подкараме работата към догонване на стандарта (във финансовия му аспект, но не и като навици и неща от тоя вид) на живот в уредените страни от ЕС? Разбира се, нужно е да се отървем от правителството на Сергей Дмитриевич Станишев, Гоце и цялата банда немуподобни „ушета“. Но това е по презумция, всеки адекватен човек го знае.
Всеки адекватен човек знае обаче, че България жизнено се нуждае от изтелигентни и разумни нови поколения. Подрастващите са тези, които могат и трябва да забутат бързо страната ни по релсите. Предните поколения нямат шанс поради комунистическата си обремененост, а моето поколение – поради посткомунистическата си обременост от прехода. Поне така изглежда. Много се дразня, когато трябва да се обсъждат интелекта, интересите и вижданията за живота на болшинството от моите връстници и затова предпочитам да не говоря/пиша много по тази (безкрайна) тема.
А българските управляващи съвсем естествено нямат намерение да променят нищо в тази насока. На тях стадото им върши чудесна работа като си гласува за тях (или просто се въздържа от гласуване, което е същото като да гласуваш за БСП, ДПС, Атака, ГЕРБ или разпадащото се НДСВ ), въпреки вредите, които нанасят на българската държава. Образовани и самостоятелно мислещи български граждани на тях не са им нужни и реформи в образователната система почти не се правят, а ако се правят, са безмислени и съответно безсмислени.
Затова аз лично много се радвам на всеки признак на пробуждане, на някаква амбиция за работа, проявена от възпитатели и учители – хората, които имат основна роля в оформянето и образовеното на бъдещите поколения българи. Конкретния пример, който ме впечатли, беше иновативността на учителите Катя Капанова и Ирена Калчева, ръководещи група „Делфин“ от софийската ОДЗ № 30 „Радецки“. Та тази група се е сдобила със… свой собствен блог, чрез който учителите и родителите да комуникират и взаимодействат. Напук на обидно ниското заплащане, напук на лошите условия тези хора проявяват някакъв по-особен интерес към работата си, някакво по-голямо желание за действия, които да доведат до развитие и до по-добри резултати. Все неща, които са в наш общ интерес.
Мога да кажа само „Хвала!“ на такива амбициозни учители! И да пожелая успех в начинанията им, разбира се. Както в това, така и във всичките им останали. Защото съм сигурен, че има такива.
Ето адреса на блога отново: http://delphin2004.wordpress.com/
четвъртък, 29 ноември 2007 г. в 13:20 |
Напълно съм съгласен с тезата ти! Аз самият не веднъж съм го казвал: Нашите политици имат интерес от стадо, а не от граждани! Защо да се хабят за образование
Евала на възпитателките в тази детска градина! Хвала на таквизи българи дет са вика.
четвъртък, 29 ноември 2007 г. в 13:28 |
А, и забравих. По мои наблюдения някъде от 85-ти набор на горе (сиреч 1985-наши дни) за нищо не стават. И аз съм в това число
Имам преки наблюдения върху набори 85, 86, 87 и 88 както и малко върху 89. Понеже не съм видял преди тях мисля, че от там някъде почна „простотията“ и „тъпотията“, но както каза това е безкрайна тема 
Но моето лично мнение е, че болшинството … мнооого зле 
Както казах и аз съм в това число 
Да не се засегне някой 
неделя, 2 декември 2007 г. в 23:16 |
Здравей!
Трябва да си видял много добре, че управляващи и управлявани разсъждават винаги различно, но винаги печели кой?
Изразил си се много интересно – вкарваш политически нюанс в личната иниацитива. Мое тълкование и мой съвет – недей! Никога реалната образователна политика няма да е насочена към образоване пълноценно на цялото население. То се образова посекторно, с конкретна насоченост.
Ганчо – ти си в центъра на единна Европа, която се гърчи в демократични колапси
Проявлението на тази теза във всяка страна е различно просто.
сряда, 5 декември 2007 г. в 01:41 |
Pierrot, приемам градивната ти критика. Определено сега, като препрочитам статията, и на мен ми се вижда малко в повече политиканстването, но твърдо си стоя зад думите. А и е важно да се знае, че не ми беше целта да критикувам върхушката в тази статия специално. Исках да похваля учителките, но съм се поотплеснал. Че българското образование затъва (или е затънало и сега се опитва да изплува) обаче, не може да не се съгласиш.