Възможно ли е товa? Блог на депутат и при това в него въпросният народен избранник не пише врели-некипели, с които просто да си упражнява текстописните умения или работата с текстови редактори (”Microsoft Office Word” например – бел. ред.). Този човек наистина прави по-прозрачен парламентарния процес, показава ни всъщност полезните си проекти и предложения, обяснява на нужния „човешки“ език, от помощ е на много хора. Прибавяме и безспорните му качества като интелигентност, честност, борбеност, амбиция и… десни политически убеждения и получаваме един чудесен депутат.
Но в следствие на това с какви „народни представители“ сме свикнали ние в България, Мартин Димитров се отличава на целия посредствен фон, съставен от болшинството от колегите му, и дори нещо повече – бих казал, че той е светлината в нашия безкрайно дълъг тунел на псевдодемокрацията, която, да се надяваме, е просто преход към истинската, неподправена демокрация, където няма Гоцевци, Бойковци, Станишевци, Догановци, Царчета и т.н.
Започвам да съжалявам, че не гласувах за Мартин Димитров, когато беше възможно – на изборите за Европейски парламент тази година. Моят „реванш“ сега ще е да спомогна, колкото е възможно, за популяризирането или по-скоро за допопуляризирането на неговия блог. Аз ще чета блога на Мартин Димитров всеки ден! А вие?
четвъртък, 18 декември, 2008 в 9:37 |
[...] на СДС е само и единствено стъпка в правилната посока – нещо, което твърдя от повече от година. Тогава вече ще можем да говорим за партньорства с [...]