Какво казва другаря Станишев?

Какво казва по адрес на опозицията другаря Сергей Станишев по време на дебатите около петия вот на недоверие срещу правителството му? Мисля, че е ясно. Браво на „Господари на ефира“ и видео без мой коментар:

„Левски“ отпадна…

„Левски“ отпадна на 1/4-финала от турнира за Купата на България, което вече официално значи, че трофей за „синята лавина“ тази година няма да има. Кризата след страхотния период 2005-2007 се оказа по-сериозна отколкото аз лично смятах и днес в Ловеч срещу местния мутренски отбор на терена се мотаеше един твърде слаб „Левски“.

Това е и най-лошото за мен. Ние, левскарите, никога не сме драматизирали излишно при загуба на мачове, точки, титли, купи и т.н., за разлика от безличния отбор от „Парка на свободата“, както повечето му „привърженици“, явно бленуващи по любимия си комунистически период, все още наричат Борисовата градина. И пак - ние, левскарите, закърмени със съвсем други ценности и идеали, изискваме от играчите на любимия отбор единствено красива и атрактивна игра, себераздаване, дух, честност, спортсменство и все неща от тоя род. А играта просто я нямаше, както го нямаше и себераздаването и при някои отделни футболисти. Това е тревожното.

В крайна сметка отборът на „Литекс“ си залужаваше победата. Левскарщината задължава да признаеш тогава, когато противникът те е надиграл.

Могат да се пишат обстойни анализи, но нямам желание, а и съм доста уморен от днес. Вадим си поуките и продължаваме напред.

Само „Левски“!

Паметник на несъстоятелността

Отдавна се каня да пиша по темата.

Разгледайте снимката. Нещо ви прави впечатление, нали? Нещо не е наред. Да, снимката не е наред, но въпросът не се изчерпва „само“ с това. Многото на брой абсурдни и елементарни грешки, присъстващи и в българския, и в английския текст върху табелата от снимката, са просто последствие от това, което наистина не е наред.

Не са наред хората, които „работят“ в държавните институции на Република България. По всичко личи, че шуробаджанащината и връзкарството са достигнали своя връх в последните години.

Всеки Божи ден сипем жилещи слова по адрес на една или друга институция, която не си е свършила работата за пореден път - признаваме си, нали така? Няма и от какво да се притесняваме, защото „държавна“ работа наистина не се върши. Просто няма как. Няма от кого. В българската държавна машина не се назначават кадърни кадри. Даже е по-точно да се каже, че се назначават откровено некадърни кадри. Кадри, които издържаме ние. При това ги издържаме нелошо, не могат да се оплачат.

Изискванията за постъпване на държавна работа не се изразяват в добро образование, природен интелект, добро възпитание, работливост, честност и куп други положителни качества, които един служител може да притежава. Важни са роднинските връзки, а в най-лошия случай - познанствата. Пък другото… Ами, кучета го яли.

Такъв извод може (и трябва) да си направи всеки, който мерне въпросната табела от снимката, гордо поставена пред главния вход на Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Изработена и поставена там от поредната държавна тиква („работеща“ в Министерството на труда и социалната политика в конкретния случай), тази табела се е превърнала в един своеобразен паметник на несъстоятелността на българските държавни институции. А този „паметник“ не е там от вчера или от днес, а от години. И щом за толкова време няма кой да се намеси и да поправи нещата, значи или на никой не му пука, или никой не е и забелязал нещо нередно. Не знам кой е по-лошият вариант.

П.П. Доброжелателни и благоразположени студенти любезно са се опитали да поправят някои от грешките. Надявам се, че това няма да ви попречи ясно да ги различите.

Бойко „пак се доказа“ като десен

Точно така, Бойко, докажи им се на тия! Те не ти „вЕрват“, но ти за пореден път им затвори устите.

Не бил десен, не бил демократ, не изповядвал ценностите на демократичното общество… Кой, бре?! Бат’ Бойко ли?! Вие не му давате да си поиграе не просто на политик, ами на десен политик при това, а пък я го вижте него какви ги твори:

Борисов защити заместника си Герджиков

„Трябва да се направи категорична разлика между доносниците и офицерите от българското разузнаване.“

Това заяви столичният кмет Бойко Борисов пред news.bg по повод изнесената информация от комисията по досиетата, че Минко Герджиков заместник-кмет по финансовите въпроси, е бил сътрудник на Държавна сигурност в качеството си на разузнавач.

По думите на Борисов държавата допуска груба грешка, тъй като когато Герджиков е бил кандидат за кмет от десницата, столичният кмет лично е говорил с Методи Андреев и изрично го е попитал за подобна информация, но такава не му е била съобщена.

„Просто се удивлявам на факта, че държавата не прави разлика между офицери и доносници“, каза още той.

„Такова отношение поставя под заплаха живота и сигурността на хората, работили по онова време в чужбина“, добави той.

Информацията, че Герджиков е бил изпратен на обучение в школата на КГБ, Борисов коментира, че времето е било такова, а въпросната школа е била най-добрата за времето си.

По повод подадената оставка на зам.-кмета по образованието Йорданка Фандъкова, столичният кмет заяви, че все още не е приел оставката й. Борисов отказа коментар за случилото се с думите, че изчаква и премисля решението си.

„Когато имам ясно решение, то ще бъде публично обявено“, добави той.

Полина Тодорова, News.bg

Развоят на събитията не обезсмисля гражданската ни позиция!

Продължение по темата „Апел към българското гражданско общество“. Автор на долните редове е и всъщност инициаторката на тази своеобразна кампания - Ружа Братанова.

Развоят на събитията не обезсмисля гражданската ни позиция. Напротив.

Архитектът, награден с кортик от министъра на МВР за показно участие в ПАРЛАМАТА, наречена „борба с корупцията“. В същото време дава шанс на “Корупционните сили” в другото министерство да го „смачкат“, като му дават публично, в ефир пред цяла България, 24 часа срок да се извини публично!

Умният човек „кляка“ пред калпавите закони и Темида, която в България е не само сляпа, но и глуха. Темида е тази, която прави от България територия, а не държава.

Както се разбра тази сутрин в предаването на Коритаров в интервю с бившия министър Виктор Михайлов, Темида ИЗБИРАТЕЛНО прилага Закона за съхраняване анонимността на свидетеля. По делото „Ванко 1“ е била опазена анонимността на свидетеля, но в случая с архитект Янев - цък-язък!

Веригата към високите корумпирани етажи на властта е прекъсната на ниво БУШОН, който „ГЪРМИ СОЦИАЛНО“! ПАРЛАМАТА “Борба с корупцията” продължава. Корупцията - също.

Архитект Янев притежава не само оригинален кортик, а и уникалният шанс да го употреби срещу себе си. Със или без чужда помощ. Въпрос на време и нищо друго.

Архитектът говори за Висоцки, Кафка, а аз се сетих за Джон Ъпдайк - „Бягай, Заеко, бягай!“.

Апел към българското гражданско общество

Апел към българското гражданско общество в подкрепа на честния наш сънародник арх. Янев!

Не сме българи и не сме хора, ако оставим този човек сам. Страшно ми е да си помисля, че ще допуснем това. И то ще е най-жалкото нещо, което можем да си причиним сами. Не искам да помислям, че ще позволим на себе си да останем в пасивната роля на сеирджии, които после ще се палят яко на тема за оправията в държавата ни.

Нека сеирджиите да бъдат тези, които излъгаха арх. Георги Янев. Тези, които му „забиха нож в гърба“, когато той отиде да изпълни дълга си на гражданин на една правова държава, а те го оставиха в ръцете на един министър от една самозабравила се етническа партия. Оставиха го да се черви и извинява, защото каза това, което всички си мислим и обсъждаме помежду си, само че не пред камери и микрофони.

Те изпълниха пъкления си план. По стар османски почин използваха арх. Янев като пример за назидание. Кой обикновен гражданин сега би се заел с тази явно непосилна задача да казва истината, да търси справедливостта, след като държавата не само, че не помага, ами точно обратното - напада?

Нека го подкрепим с подписката, която предстои да бъде пусната, и по този начин да дадем сили на него, на себе си и на всички останали честни българи „борбата арх. Янев“ да бъде продължена!

По идея на Ружа Братанова.

Прочетете още и още по темата.

П(р)очетете!

Прочетете това и почетете жертвите на един режим на терора, наложен с чужда сила.

Всички махате с ръка и подминавате - всички знаете историята, всички сте я чели. Още по-зле тогава, защото повечето не си давате сметка, което личи често, когато философствате по най-различни въпроси и най-вече - когато трябва да гласувате.

Вижте по какъв начин се пишат страниците на историята, когато властта попада в ръцете на необразования, слабоинтелигентен, мързелив шумкар. Доскоро громил кашкавала и сиренето в мандрите, той вече е готов да срине окончателно една изтерзана страна - страната с най-тъжната история в света. Съветският господар вече му е подсказал - „избий фашистите!“. Само че такива в България могат да намерят само комунистическите им тикви. Избитите са не „фашисти“, а все хора от най-висшия слой на обществото - тези, на които се крепи българската държава.

Да почетем паметта на жертвите на комунистическия режим! На преките жертви, без да обелваме и дума за косвените, намерили смъртта си в лагерите. Няма да споменаваме и тези, чиито животи са съсипани от репресивния апарат.

И накрая - къде са се случили всички тези неща? В България… В тази България, в която комунистическият период е светъл блян за 2/3 от народа. Масите въздишат по него. И до ден днешен си говорят за „фашистите“, сигурната заплатката и задължителния руски в училищата. Докато гледат по телевизията Сергей Дмитриевич и агент Гоце, които в свой стил си избраха, си мечтаят отново да се обръщат един към друг с „другарю“. Да, това е България, в която комунизмът най-нагло се реабилитира всеки ден.

Светла памет на жертвите на комунистическата шайка!

Божественият от „Позитано“

Онзи ден, явно вдъхновен от своя наставник Путин, нашият си президент Гоце (срамът от това, че лицето Георги Седефчов Първанов е български президент, е общ, а не само за тези, които са го избрали) си организира „среща с народа“, на която обаче присъстваха само хора от щаба му и журналистическите му подлоги. Много стилно, нали?

Изписаха се много неща и то предимно в блогосферата, разбира се. В много блогове, а трябва да призная - и в няколко печатни издания, „отчетът“ на агент Гоце беше „направен на пух и прах“, така че е излишно и аз да повтарям вече написаните неща.

На място бяха сложени и въпросните платени журналисти, които присъстваха на „огромното“ събитие, а на другия ден ни заляха с възхваляващи дитирамби по темата. Така ме подсетиха за една страхотна статия от вестник „Стършел“, пубикувана в рубриката му “press просото”. Предлагам я на вниманието ви:

Божественият от „Позитано”

„Той не води война за миналото, но се хвърля в битки за историческата истина… Той е целенасочен, последователен и благоразумен. Не взема емоционални решения. Не рискува… Той е дипломатичен и коректен и умее да превръща довчерашните си врагове в съюзници”.

За кой велик български владетел мислите, че се отнасят горните редове? За цар Иван Асен II? Бъркате! Става дума за Георги Първанов. Миналата седмица press-ата отбеляза по невиждан в последните двайсет години начин 50-годишнината му. Дори Тодор Правешки накрая свиваше уши, уплашен от перестройката, и не смееше да оставя блюдолизците си да го хвалят така! Цитатът, който току-що прочетохте, е от един панегирик на Велислава Дърева, поместен в „24 ЧАСА” и озаглавен „ПРЕЗИДЕНТЪТ”! За да не остане по-назад, „ТРУД” пусна обширно интервю с юбиляра, взето от Валерия Велева: „Кризата от 1997-а? Днес за нищо на света не бих я допуснал”. В него президентът държи да сподели с читателите баналности от рода на: „Бих поискал прошка от майка си и съпругата си.”, „Ако все пак приемем, че съм успял, то е плод на съчетание от моя работохолизъм, известна доза шанс и солидна политическа и обществена подкрепа.”, „Аз съм човек, който помни всичко, но не съм злопаметен” и други подобни. Коафьорите, измислили зализаната прическа на държавния ни ръководител, са го научили, че на народа трябва да се говорят общи приказки като тази: „… добронамерената критика помага за оздравяването на управлението”. Да, освен това водата е мокра, слънцето изгрява от изток и цветята миришат! Мъдрости непреходни!

„24 ЧАСА” възкликна на другия ден: „50 ГОДИНИ: НИКАК НЕ Е ЗЛЕ, Г-Н ПРЕЗИДЕНТ!” и отдели две страници, които по-патриотичните читатели могат да закачат над готварските си печки. Снимки, снимки. Първанов – новобранец, Първанов на о. Ливингстън, Първанов пали огън на хълма Трапезица във Велико Търново, рита мачле, общува с крале и президенти на велики сили и прочие. Липсват: спасява удавник, лети в космоса, получава Нобеловата награда за медицина. Ама и това ще дойде, ще видите! След епохалното си интервю Валерия Велева от „ТРУД” естествено е поканена в резиденция Бояна, където: „СЪС 100 КАБАГАЙДИ ПЪРВАНОВ ПОСРЕЩА 400 ГОСТИ”. Първото впечатление, което развълнуваната журналистка иска да сподели, е: „Атмосферата на празника може да бъде пресъздадена с две думи: мярка и стил.” Има и малко светска хроника в стил Евгени Минчев: „Георги и Зорка Първанови приемаха с лъчезарие гостите си”, „Добромир Гущеров събираше завист с елегантната си фигура”, всички от тройната коалиция „оставиха на входа на резиденцията угриженото си настроение”, генщабът „се смесил с писателите, а наоколо се мотаели „шармантната Ивана”, „марковият модерен ляв Стоичков” и къде без него – Вежди Рашидов. На фона на подобна компания какво да каже Станишев освен напудрена баналност: „Георги направи чудо за последните 17 години”, а рожденикът по армейски скромно му отговорил: „Готов съм вярно да служа на родината”. Ха така, добре се получи! Нищо, че всички знаем какво е това чудо, направено от Първанов, защото живеем насред него, оцапани до ушите! Нищо, юбиляр е другарят, нека се радва! Велева се захласва: „Малко по-късно над гостите плиснаха своята „Вода” омайниците Стунджи и Елица, за да направят празника на президента наистина човешки”. Нещо ви липсва? Поздрави от трудови колективи? Трудовите колективи вече присъстват като бизнесмени – Георги Христов, Валентин Златев, Красимир Дачев и неизбежният Тошо Тошев. Дърева обаче удря всинца в земята, като в „24 ЧАСА” поднася на любимия Георги притча, от която се разбира, че самият Бог го носи на ръцете си!

А „НОЩЕН ТРУД” обявява началото на традиционния си конкурс „Дупе 2007” и съобщава: „Големите награди ви очакват”!

Това е положението!

Хайде, бъдете весели и умни чак до другия петък!

Press-ял: ДЯДО ГУТЕНБЕРГ

За писма и мнения: poduene@abv.bg

Най-уволняваните журналисти за свободата във вестниците

Свобода на словото в българската журналистика? Винаги съм имал крайно негативно мнение за българските журналисти и медии (с много малко изключения). За абсурдно намирам и присъствието на „свобода на словото“ и „българска журналистика“ в едно и също изречение. Попаднах на много интересно интервю по темата с Румен Леонидов и Тодор Токин. Материалът е на Иван Бaкалов и е публикуван в e-vestnik.

Първа част

Втора част

Комунистът козината си мени, но нрава - не… (продължение)

Случаят, за който писах по-рано днес, си има „блестящо“ продължение:

Започна плакатна война „Мразя - Обичам Путин“

След като Столична община заплаши с глоби ДСБ заради плакати „Путин вън/Putin Go Home“, ден след това тъмносините отвърнаха на удара. По същия начин.

Оказа се, че в сряда плакатите на ДСБ се сваляли и на тяхно място се лепели други. Така днес столичният булевард „Г.С. Раковски“ в отсечката между бул. „Цар Освободител“ и ул. „Граф Игнатиев“ осъмна с плакати, подписани от Сдружение „Русофили“ и надпис „Добре дошъл, господин Путин!“.
Въпреки че на всеки 200 метра има полицаи, не се забелязва някой да сваля плакатите в подкрепа на посещението на руския диктатор, възмущават се тъмносините. От ДСБ питат дали Столичният инспекторат ще разпореди снемането и на този плакат и ще наложи ли глоба на организацията, която ги е подписала. Така, както общината заплаши със „задължително предписание“ ДСБ. Според инспектората, те нарушавали наредба за рекламната дейност.

Dir.bg Днес